Читать «Имението на Фарнъм» онлайн - страница 7

Карън изключи телевизора. Дюк заяви:

— Точно както ти казах, татко. Можеш да извадиш тая тапа от ухото си.

— После. Сега съм твърде зает с палачинките. Барбара, очаквам да ми ги приготвяш всяка сутрин за закуска.

— Татко, стига си се опитвал да я съблазниш, а цепи картите. Искам да си върна парите.

— Нощта ще бъде дълга — господин Фарнъм довърши палачинката и се надигна да остави чинията. На вратата се позвъни. — Аз ще отворя.

Той излезе от стаята и се върна след малко.

— Кой беше, татко? — попита Карън. — Цепих вместо теб, сега сме партньори. Придобий доволен вид.

— Възхитен съм. Само не забравяй, че играта не започва с анонс на единайсет. Май някой се беше изгубил. Може би някой смахнат?

— Сигурно е бил този, с когото имах среща. Уплашил си го.

— Възможно е. Плешив стар глупак, вир-вода и доста парцалив!

— Точно той е — потвърди Карън. — Президентът на братството „Делта Капа Епсилон“. Върви го извикай, татко.

— Късно е вече. Той ми хвърли един поглед и избяга. Кой е наред да анонсира?

Барбара продължи да се опитва да играе машинално. Но непрекъснато й се струваше, че Дюк обявява твърде високо; тогава се улови, че самата тя обявява твърде ниско и се опита да се пребори със себе си. Няколко пъти влязоха вътре в този дълъг, мрачен робер, който в края на краищата спечелиха, но като цяло губеха точки.

Беше истинско удоволствие да изгуби следващия робер с Карън за партньор. Смениха се и тя отново се оказа срещу господин Фарнъм. Той й се усмихна.

— Този път ще ги смачкаме!

— Ще се опитам.

— Просто си играй играта. По книгата. Дюк ще се погрижи да сбърка.

— Затъкни си устата с парите, татко! Искаш ли един страничен облог от сто долара на този робер?

— Сто да бъдат!

Барбара се сети за жалките седемнайсет долара, останали в портмонето й, и се подразни. Раздразнението й се засили още повече, когато първият кръг анонси завърши с пет трефи, обявени от Дюк. Тогава тя осъзна, че той е обявил повече, отколкото трябва, и щеше да остане по-ниско, ако беше покрила импаса му.

— Искаш ли да удвоим залога, губернаторе? — попита Дюк.

— Става!

Вторият кръг бе по-успешен за нея: неин договор на четири пики. На всичко отгоре успя да реализира докрай козовете си, преди да предаде реда. Усмивката на партньора й беше достатъчна награда, но я накара да се разтрепери.

— И двата отбора получават по точка — каза Дюк. — Резултатът се изравнява. Как ти е кръвното, татенце? Да удвоим ли залога?

— Възнамеряваш ли да уволниш секретарката си?

— Без празни приказки или ще ти връча бялото перо⁴.

— Четиристотин. Можеш да продадеш колата си. Господин Фарнъм раздаде. Барбара вдигна своите карти и се намръщи. По принцип не бяха чак толкова лоши — две дами, две валета, едно асо и поп, — но нямаше дълга боя, а и попът не беше покрит. В общи линии, комбинацията бе от онези, които тя беше свикнала да нарича „ни тъй, ни инак“. Оставаше й само да се надява, че това ще е един от кръговете, в които всички пасуват.