Читать «Имението на Фарнъм» онлайн - страница 196

— А? Тогава чия е тази кола отвън?

— Моята. Тоест моите ключове бяха вътре — и определено вещите в багажника бяха мои. Но моята кола беше автоматик.

— Скъпа — каза бавно той, — мисля, че нещо са ти избили балансите.

— Знаех си, че така ще кажеш, затова си замълчах, докато не се озовахме на безопасно място. Но, Хю, скъпи, чуй ме! Аз никога не съм притежавала кола с ръчни скорости. Така и не се научих да карам такава. Не знам как се кара подобна кола.

Той се взря замислено в нея.

— Не разбирам.

— Нито пък аз. Скъпи, когато излезе от твоята къща, ти каза: „Тя е там. Грейс.“ Искаш да кажеш, че я видя?

— Ами да. Клюмаше пред телевизора, почти изпаднала в безсъзнание от алкохола.

— Но, скъпи мой, Грейс наистина клюмаше пред телевизора. Но ти я отнесе в леглото, докато аз правех палачинките „Креп сюзет“. Не си ли спомняш? Когато беше обявена тревогата, ти се качи горе и я свали в убежището. Тя беше по нощница.

Няколко минути Хю остана напълно неподвижен.

— Вярно — съгласи се той. — Така беше. Добре, дай да пренесем останалите вещи. След около час и половина ще дойде големият удар.

— Но дали ще удари?

— Какво имаш предвид?

— Хю, не знам какво се е случило. Може би това е един различен свят. Или може би е нашият, но се е променил съвсем мъничко от… ами може би от нашето завръщане.

— Не знам. Но точно сега ще продължим да пренасяме тези вещи.

Големият взрив удари точно навреме. Той ги разтърси здраво, но не ги нарани. Когато ги застигна въздушната вълна, тя отново ги разтърси. Но нямаше никакви нещастни случаи, освен това, че не издържаха нервите на някои животни — но близнаците изглежда бяха започнали да харесват суровия живот.

Хю погледна часовника си и заговори замислено:

— Ако това е друг свят, той не се различава особено от нашия. И въпреки това…

— Какво, скъпи?

— Наистина е някак по-различен. Ти не би объркала своята кола. И аз наистина си спомням, че сложих Грейс да си легне по-рано; след това имахме разговор с Дюк. Значи наистина е по-различен. — Внезапно той се ухили. — Тази разлика може да е важна. Щом бъдещето може да промени миналото или там каквото е, то може би миналото може да промени бъдещето. Може би Съединените щати няма да бъдат унищожени напълно. Може би страните няма да използват чумните бомби. Може би… По дяволите, може би Понс никога няма да получи възможността да похапва тийнейджърки за обяд! — После добави: — Аз ще направя всичко възможно, за да се погрижа да не успее.

— Ние ще се опитаме! И нашите момчета ще се опитат.

— Да. Но за това ще мислим утре. Надявам се, че за тази вечер фойерверките приключиха. Мадам, смятате ли, че бихте могли да спите върху купчина сено?

— Само да спя ли?

— Много си нетърпелива. Денят ми беше дълъг и изморителен.

— И предишния път беше дълъг и изморителен.

— Ще видим.

Глава 23

Те оцеляха след ракетите, оцеляха след бомбите, преживяха пожарите и епидемиите — които не бяха смъртоносни и може би изобщо не бяха оръжия; и двете страни отрекоха да имат нещо общо с тях. Успяха да оцелеят след дълъг период на размирици, докато гражданското правителство се гърчеше като змия с пречупен гръбнак. Те оцеляха. И продължиха да живеят. На табелата пред дома им пишеше: