Читать «Имението на Фарнъм» онлайн - страница 194

— Хю, спри се за малко. Погледни тук.

Последният кашон не беше празен. В него лежеше една котка, която явно бе свикнала с непознатите. Тя ги гледаше сериозно, докато четири шарени космати топчици сучеха от нея. Хю също я погледна.

Внезапно затвори капака на кашона.

— Добре — каза той. — Сложи в другия нещо не чак толкова тежко, колкото да го придържа в колата, за да не се търкулне, докато шофирам.

Той хукна към колата, носейки малкото семейство, а майката с мяукане изразяваше недоволството си.

Барбара го последва с натоварен до половината кашон, който сложи върху котешкия. И двамата се втурнаха обратно.

— Вземи всичкото консервирано мляко. — Хю спря за секунда, колкото да остави единия фишек сребърни долари върху касовия апарат. — Вземи и всичката тоалетна хартия и хартиени салфетки. Остават ни три минути.

Тръгнаха след пет минути, но с много кашони; задната седалка на колата беше претъпкана догоре.

— Успях да взема пакет мокри кърпички — ликуващо извика Барбара, — и шест големи пакета „Чъкс“.

— А?

— Памперси, скъпи, памперси. Може да ни стигнат за дълго. Надявам се. Освен това взех и две тестета карти. Може би не трябваше.

— Няма защо да лицемерничиш, любов моя. Дръж децата и гледай да заключиш вратата. — Той измина няколкостотин метра, като през цялото време се оглеждаше. — Ето я!

Пътят беше труден. Хю караше на ниска предавка, много бавно и внимателно.

След един от завоите те забелязаха черната дупка, която зееше в склона.

— Чудесно, стигнахме! Направо ще влезем вътре. — Той потегли, но после внезапно скочи на спирачката. — Мили Боже! Крава.

— И теле — добави Барбара, като подаде глава през нейния прозорец.

— Трябва да върна назад.

— Хю. Крава. С теле.

— Ъъъ… Как, по дяволите, ще я храним?

— Хю, тук може и нищо да не изгори. А това си е истинска, жива крава.

— Ами… Добре де, добре. Ако трябва, ще ги изядем в края на краищата.

Във вътрешността на мината, на десет метра от входа, имаше дървена стена със здрава врата. Хю леко подкара колата, като принуди упоритата крава да върви пред него. Накрая доближи своята страна на колата към каменната стена, за да може да се отвори другата врата.

Кравата веднага се опита да се измъкне; Барбара отвори своята врата и й препречи пътя. Телето измуча и близнаците му отговориха.

Хю се измъкна покрай Барбара и бебетата, подмина кравата и отвори дървената врата. Тя се придържаше от промушен през две халки катинар, който не беше заключен. Наложи му се леко да побутне задницата на кравата, за да отвори вратата докрай.

— Включи дългите светлини. Нека осветят вътрешността. Барбара ги включи и настоя първо да вкарат вътре кравата и телето. Хю промърмори нещо за проклетия Ноев ковчег, но се съгласи, най-вече защото кравата им бе застанала на пътя. Вратата, въпреки че беше широка, бе около два сантиметра по-тясна от дебеланката; тя не искаше да мине през нея. Но Хю насочи главата й към входа и категорично я срита отзад. Тя премина. Телето последва майка си.