Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 17

Той размишлява в продължение на цяла минута, после рязко вдигна глава:

— Добре! Наистина не знаех нищо за кучета и пазачи. Ще получите още петстотин, но това е последно!

От устата на Паркър изригна малка експлозия.

— Не се вълнувай, Доминик! — намръщено го изгледа Горман. — Ако си знаел за охраната, би трябвало да ми кажеш!

— Той ни изнудва! — впусна се в атака Паркър. — Луд ли си да приемаш условията му! Мислиш ли, че ще се задоволи само с това?

— Остави това на мен — отвърна Горман с каменно лице. Беше спокоен като китаец по време на члена церемония.

Паркър ми отправи един продължителен поглед, после се обърна и излезе.

— Предпочитам мангизите още сега — рекох. — Едва ли ще имам някаква полза от тях, ако се натъкна на песа.

Поспорихме, направихме взаимни отстъпки. В крайна сметка се споразумяхме за двеста и петдесет в брой и Горман ми ги подаде.

Поисках назаем плик и писалка и се заех да готвя нова изненада за банковия си агент. Пощенската кутия беше пред къщата. Отидох до нея по посипаната с чакъл алея, а Горман ме следеше през прозореца.

Е, започвам да влизам във форма, рекох си. Успях да измъкна цели четиристотин и петдесет кинта от тия железни типове, без да съм им свършил работа дори за пукнат цент. И всичките тези мангизи се намират на сигурно място.

Но лекотата, с която Горман се раздели с новите петстотин долара, никак не ми хареса. Знаех, че от Паркър наистина не бих могъл да ги изстискам, но знаех и друго — Горман е опасният. Раздели се с мангизите, без да му мигне окото, но това не можеше да ме заблуди. Започнаха да ме обземат съвсем конкретни опасения, че трудно ще събера остатъка от сумата след приключването на задачата. Сега всичко е наред, но в момента, в който поставя в ръката му кутийката с пудра, ще настъпи неговият час. Чувствах се като човек, на когото му расте гърбица. Спомних си думите на Макс за патлака на Паркър. В момента бях в безопасност, тъй като трябваше да свърша работа, за която Горман е твърде дебел, а Паркър — твърде страхлив. Но след като я свърша, нещата ще станат съвсем други. Ще се превърна в опасно бреме за тях и точно тогава трябва да внимавам. Ще трябва здравата да си отварям очите, рекох си. И въпросът беше приключен.

Малко по-късно се появи Макс и съобщи, че обядът е готов. Седях на терасата над парка и се канех да го попитам нещо. Не го сторих, защото навреме забелязах предупредителния му поглед.

Извърнах небрежно глава и видях приятелчето Паркър на френския прозорец зад себе си. Гледаше ни намръщено и мълчеше. После се приближи. Беше малко вдървен, но напълно се контролираше.

— Приготвил съм ти всичко необходимо за довечера — съобщи той, след като изчака Макс да се отдалечи. — Ще те откарам до оградата и ще те чакам в колата.

— По-добре да влезем заедно. Ти ще поемеш грижата за кучето.

Той не обърна внимание на умното предложение и влезе обратно в гостната. Видът на обяда не предизвика въодушевление у никого. Докато си играехме с вилиците, Паркър се зае да ми обяснява какво точно е приготвил.