Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 123

— Какво стана с онзи Отис, за който спомена тя? — попита Редфърн.

— Тя го уби.

— Да вървим да го изровим — изправи се Редфърн.

— Хей, чакай малко…

— Тръгвай!

Пътувахме с три коли. В първата седях аз, придружен от две униформени ченгета. Зад нас бяха Редфърн и Самърс, а процесията завършваше една патрулна кола.

Показах им къде заровихме Макс и те се заеха да го изровят. Стояхме мълчаливо, докато патрулните полицаи увиваха тялото в гумиран чувал и го настаняваха в багажника на колата си. После отидохме до колибата и им показах точно къде беше лежал пробо-деният Макс.

— Първоначално помислих, че го е убила насън, но после разбрах, че всичко е театър — рекох. — Макс е знаел, че тя е Алма Бейли. Сама ми каза, че го хванала да се рови в нещата й. Предполагам, че е намериш пудриерата и е познал кой е запечатан на снимката вътре. А тя е съзнавала, че трябва да му запуши устата, преди да сподели откритието си с мен. Лишена от възможността да го убие насаме, тя стига до идеята за убийство по време на сън с надеждата, че аз съм достатъчно глупав да се хвана. За да подсили тона впечатление у мен, тя направи фалшив опит да убие и мен. В момента, в който се увери, че не я подозирам за нито едно от двете убийства, тя без колебание ме напусна. Аз обаче открих, че Макс знае за надписа в пудриерата и това насочи всичките ми подозрения в правилната посока. Двама души знаят за този надпис и двамата са мъртви. Знаех, че тя е убила Макс, не беше трудно да се досетя, че е сторила същото и с Брет. После си спомних, че носи в себе си черна боя за коса. Ако наистина е чернокоса, тази боя не би й била необходима. Значи е руса и я ползва за поправка на вече боядисаната си коса.

Разбираш ли? Точно това ме наведе на мисълта, че тя изобщо не е Вида. Направих съответните проучвания и открих, че Вида е имала кафяви очи, била е ле-вичарка и е имала белег по рождение. А тази Вида, която познавах аз, нямаше белег, не беше левичарка и имаше сини очи. Проследих я дотук, но преди това казах на Кейси да ти се обади и да те прати в този дом. Ти обаче малко закъсня. Ако беше пристигнал навреме, тя едва ли щеше да се застреля. Това е.

— Добре, Джаксън — изправи се Редфърн. — Сега отиваме в управлението да напишем на машина твоите показания, а после още ще си поговорим.