Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 124

Не ми хареса нито начина, по който ме гледаше, нито студеният му глас. Стигнахме в управлението. Затвориха ме в една канцелария в компанията на две ченгета и отидоха да пишат на машина показанията ми. Чаках дьлго, притеснявах се. Ченгетата отказваха да разговарят с мен, гледаха ме като двойка глухонеми. Най-накрая на вратата се появи Самърс.

— Ела, момчето ми — рече. Никак не ми хареса вълчата му усмивка.

Прекосихме коридора и влязохме в кабинета на Редфърн. Самърс затвори вратата и я подпря с гръб. В стаята цареше някаква странна атмосфера. Въпреки усилията си, не успях да определя на какво се дължи тя.

— Сядай — рече Редфърн и ми посочи един стол.

Седнах.

Настъпи мълчание. Редфърн продължаваше да гледа няколко гъсто изписани на машина страници в ръцете си.

— Прочетох всичко това много внимателно — вдигна глава той. В погледа му прочетох някаква необичайна веселост, която ме изплаши. — Звучи съвсем като налудничав кошмар, нали?

— Може би, но това е истината.

— Разбира се, разбира се — рече той, остави листовете и преплете пръсти върху бюрото. — Предстоят ни куп проверки. За да прозвучат убедително тези твои показания, ще трябва да накараме Бойд да признае, че наистина е организирал кражбата на кинжала. Това едва ли ще бъде лесно. Бойд притежава както пари, така и влияние. После ще трябва да изтръгнем показанията на твоя приятел Джо, че наистина е пуснал Ръкс от апартаментчето, за да види сметката на Брет. А той може би няма да иска да си разваля отношенията с Кейси. След това ще трябва да открием онзи федерален агент и да го накараме да признае, че на-истина е излъгал относно идентификацията на тялото на Алма. Това сигурно ще му струва пенсията и той вероятно ще предпочете да държи на първоначалната си версия. Същото се отнася и за шерифа на Галъп.

— Всичко това ми е ясно, но нали затова е полицията? — рекох. — Само вие можете да ги накарате да проговорят. Дори ако се наложи да прибегнете до по-груби методи.

— Може и да е така, но нямам подобни намерения. Цялата тази работа ще отнеме време и доста пари на данъкоплатците. А времето и парите са ценни, Джак-сън.

— Но как по дяволите ще решиш този случай, след като не искаш да направиш това? Да не би да искаш аз да го сторя?

— Ще ти яздам една малка тайна, Джаксън — усмихна се Редфърн. — Писна ми да съм ченге. Политическите машинации в този град станаха прекалено сложни, все по-трудно е да се опазиш неопетнен. Решил съм да си вдигам чуковете, Самърс също…

— Нещо не те разбирам… Какво общо със случая има това? Или с мен?

— Много общо — отвърна той и запали цигара. — Нали има много общо с него, Самърс?

— Как не — отвърна онзи и оголи едрите си жълти зъби.

— Май ще трябва да ми кажете, а? — попитах аз и усетих как по гърба ми полазиха студени тръпки.

— Единствено пудриерата свързва нишките на този случай, не мислиш ли?

— Да, така е. Но ако се поразровиш малко, сигурно ще откриеш още много доказателства.

— Пудриерата е единствената вещ, която доказва пряко, че Алма Бейли се е крила под самоличността на Вида Ръкс. Нито ти, нито аз можем да представим друго такова доказателство. Прав ли съм?