Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 121

— Вида!

Отвън изскърцаха автомобилни гуми, но аз не им обърнах внимание.

— Вида!

— Доволен ли си? — прошепна с треперещ глас тя и сведе поглед към раната си. По обгорената от упорния изстрел кожа започна-да се стича кръв. — Това е всичко, Флойд. — Гласът й премина в едва чут шепот. — Дано си доволен!

— Глупачка! Защо ти трябваше да се биеш с мен? Щях да те измъкна!

Вратата отскочи и на прага се появи Редфърн. Зад него надничаше противната мутра на Самърс.

— Не можахте ли да побързате? — изревах извън себе си аз. — Къде по дяволите се мотаете?

Той втренчено ме гледаше.

— Та това е Джаксън!

Самърс измъкна пистолета си и го насочи в гърдите ми.

— Не мърдай! — излая той. — А си мръднал, а съм ти пръснал черепа!

— Тя е ранена! Извикайте лекар!

Редфърн се приближи до Вида и попита:

— Той ли стреля в теб?

— Да, той стреля и в Брет — отвърна тя. — Освен това уби и Макс Отис. Накарайте го да ви покаже къде го е заровил. Не му давайте шанс да се измъкне!

— Вида! — изкрещях аз и бутнах Редфърн встрани. — Престани да блъфираш! Разполагам с всички необходими доказателства! Кажи им истината!

Тя презрително се изсмя.

— Нещастен дребен мошеник! Този път няма да ги се размине!

Беше бяла като платно, очите й хлътнаха дълбоко в орбитите си.

— Вида…

— Остави я на мира, Джаксън! — кратко заповяда Редфърн и се обърна към Самърс: — Изведи го оттук и не го изпускай от очи!

— Няма да я оставя… — започнах аз.

Самърс ме тресна в челюстта и бях принуден да млъкна. Пръстенът с едър камък се вряза дълбоко в кожата ми, краката ми се подгънаха. Докато ме влачеха навън, гледах злобната насмешка върху лицето й.

Възстановяването ми отне около минута, същото време бе необходимо на двама униформени полицаи да застанат от двете ми страни.

— Искам да я видя… — започвах, но Самърс отново вдигна юмрук.

— Млък! — просъска той. — Отвориш ли си човката, ще получиш още един в мутрата!

Млъкнах и зачаках. Не след дълго пред къщата спря линейка. Минутите бавно се точеха. Накрая в стаята се появи Редфърн.

— Искам да я видя, преди да я откарат — рекох.

Той се надвеси над мен.

— Тя е мъртва, Джаксън. Няма никаква полза да я гледаш.

Душата ми изведнъж се изпразни от съдържание. Съзнавах обаче, че сега не е време да се отдавам на скръбта. Това беше възможно най-добрият изход за нея.

— Виж какво, Редфърн. Не съм я убил аз. Поръчах на Кейси да ти се обади и да ти каже къде се намирам и с какво се занимавам. Ти закъсня и тя скочи отгоре ми. Бихме се жестоко. Пищовът гръмна по време на борбата. Беше случайно.

— Добре, било е случайно — съгласи се Редфърн. — Кейси твърди, че си разкрил загадката. Почвай да пееш! — Премести очи към двамата униформени зад гърба ми и подхвърли: — Всичко е наред, момчета, можете да изчезвате. Чакайте отвън.

Изчака ги да излязат и се настани насреща ми.

— Значи знаеш кой е убил Брет, така ли?

— Знам. И искам да дам официални показания. Самърс придърпа един стол, извади бележника си и се приготви да записва.