Читать «Внимавай с жените...» онлайн - страница 122

— Почвай — процеди той.

— Цялата работа се забърква още преди две години — започнах аз. — Помните ли семейство Бейли? Върн го застреляха, но Алма успя да се скрие. Година по-късно я разпознават и преследването започва отново. Потеглила към Холивуд. По пътя попада на момиче с името Вида Ръкс, което също искало да стигне до Холивуд. Алма преценила, че е по-безопасно да пътуват двете и я качила. Федералните агенти търсели сама жена. По време на пътуването Вида й разказала историята си. Алма решила да си разменят самоличностите, убила момичето и взела всичко от него. После блъснала колата и я запалила. Агентът на ФБР, който открил трупа в опожарената кола, много искал да пипне наградата. Той добре знаел, че в колата е имало две момичета, знаел го и шерифът на Галъп. Премълчали този факт, заклели се, че трупът е на Алма и си разделили мангизите. Вида била погребана като Алма, а самата Алма получила възможност да започне нов живот.

Редфърн запали цигара и погледна към Самърс:

— Записваш ли всичко?

— Аха — презрително изсумтя онзи.

— Продължавай — обърна се към мен Редфърн.

— Ако си чувал нещо за семейство Бейли, сигурно знаеш, че Алма е била луда по мъжа си. Никога не се разделяла със златната пудриера, която той и подарил. Можете да я приберете — намира се в ей онзи куфар до гардероба.

Самърс стана и донесе куфара. Извадих пудриера-та, давайки си сметка, че двете ченгета проявяват много по-голям интерес към дебелата пачка мангизи.

— Хвърлете й едно око — рекох и отворих капачето. — Ще видите една снимка на Алма и Върн, а през нея минава надписът: „За Алма от Върн: най-добрият приятел на мъжа е неговата съпруга.“ Ако си направите труда да разгледате по-внимателно тази снимка, лесно ще откриете, че жената на нея е тази, която се е наричала Вида Ръкс.

Редфърн посегна към пудриерата, разгледа я внимателно, после я пусна в джоба си с лека въздишка.

— Продължавай.

— Вида не е намерила сили да се раздели с пудриерата, макар да е съзнавала какви опасности носи тя. Оттам започва всичко.

После му разказах за пристъпите на сомнамбули-зъм, за това, как при един от тях тя взема книжала „Челини“ и оставя на мястото му пудриерата; как Бойд подкупва и нея, и Горман, за да се сдобие с кинжала; как Горман идва да ми предложи пари, за да измъкне пудриерата от сейфа на Брет.

— Нито Бойд, нито Горман са съзнавали колко важна е пудриерата за нея. Мислели са само най-логичното в случая — че тя ще насочи следите на кражбата към Вида. Само тя е знаела, че това ще означава много повече — разкриване на истинската й самоличност. Да не забравяме, че е търсена за убийство.

После продължих нататък. Разказах как съм скрил пудриерата с надеждата да изкарам някой долар от нея. Как Вида, отчаяна от този ход, се преструва, че става мой съюзник. Показах на Редфърн картичката на Брет.

— Докато се криехме, я показах и на Вида — рекох. — С това й позволих да разбере, че Брет е разгледал вътрешността на пудриерата. Не зная как е станало това, но Брет вероятно я е открил в каменната птица и доста се е зачудил на надписа. Вероятно го е преписал, за да направи съответните проучвания. Вида пък е разбрала, че трябва да го убие, преди да бъде разкрита. Създадох й алибито лично като я заключих в мансардното апартаментче на Кейси и сложих пазач пред вратата. Тя обаче е успяла да убеди пазача (един тип на име Джо) да я пусне и ме е последвала в имението на Брет. За нея не е било трудно да проникне там и да се докопа до пистолета. Брет вече я познавал, вероятно е помислил, че в крайна сметка е решила да бъде мила с него. А тя го е гръмнала. Допускам, че върху бюрото са били не само парите, но и пудриерата. За нея е останало най-лесното — да ги прибере и да изчезне, докато аз съм крачел бодро към капана. Е, останалото го знаете. Проверих голяма част от тези факти, но главното е пудриерата — тя говори сама за себе си. Вече виждате как е станало всичко.