Читать «Самоличност» онлайн - страница 39

— Нали ви казах, че си играят — повтори зълвата и затвори вратата.

После добави, като намигна съучастнически:

— Деца, какво искате. Жалко, че Шантал я няма. Толкова исках да ги види.

Шумът в съседната стая се е превърнал в истинска дандания и Жан-Марк вече няма желание да успокоява децата. Той вижда пред себе си Шантал, която сред семейната врява люлее в ръцете си малък мъж и му вика „мишчица“. Към този образ се добавя друг — Шантал ревниво пази писмата на непознат обожател, за да не задуши в зародиш обещанието за приключение. Тази Шантал не прилича на себе си. Тази Шантал не е жената, която обича. Тази Шантал е привидност. Обзема го странно желание да руши. Доволен е от врявата, която вдигат децата. Иска му се да срутят стаята, да сринат малкия свят, който е обичал и който се е превърнал в привидност.

— Брат ми — продължаваше в това време зълвата — беше твърде мършав за нея, разбирате ли, нали, мършав… — Тя се засмива. — Във всеки смисъл на думата. Разбирате ме, нали! — Отново се засмива. — Между другото, да ви дам ли един съвет?

— Щом искате.

— Много интимен съвет!

Тя доближи устни до ухото му и му разправи нещо, но тъй като бяха твърде близо, устните й издаваха някакъв шум и правеха думите неразбираеми.

Тя се отдалечи и се засмя.

— Какво ще кажете?

Той нищо не бе разбрал, но също се усмихна.

— Забавно, нали? — каза зълвата и продължи: — Мога да ви разправя много такива неща. Знаете ли, ние нямахме тайни една от друга. Ако имате проблеми с нея, само ми кажете, мога да ви дам добър съвет!

Отново се засмя.

— Знам как може да бъде опитомена!

А Жан-Марк си мисли: „Шантал винаги е говорила за семейството на зълва си враждебно. Как е възможно зълвата да проявява към нея такава искрена симпатия? Какво точно значи това, че Шантал ги е мразила? Как можеш да мразиш и в същото време така лесно да се приспособяваш към омразното?“.

В съседната стая децата лудееха. Зълвата посочи натам и се усмихна.

— Виждам, че не ви пречат! И вие сте като мен. Знаете ли, аз не съм много подредена жена, обичам да има движение, обичам нещо да става, да мърда, с други думи, обичам живота!

Мислите му продължават на фона на детските викове: „Дали наистина лекотата, с която Шантал се приспособява към онова, което мрази, е толкова достойна за възхищение? Наистина ли е качество да имаш две лица?“. С радост си бе въобразявал, че сред хората на рекламата тя е като натрапник, като шпионин, прикрит враг, потенциален терорист. Обаче тя не е терорист, тя е по-скоро, ако се придържа към политическата терминология, тя е по-скоро колаборационист. Колаборационист, който служи на една омразна власт, без да се отъждествява с нея, който работи за нея и остава извън нея, който един ден, пред съдиите, ще изтъкне в своя защита двете си лица.

35

Шантал застана на прага и учудено стоя там почти минута, тъй като никой не я забеляза, нито Жан-Марк, нито зълва й. Заслуша се в пронизителния глас, който от толкова отдавна не бе чувала. „И вие сте като мен. Знаете ли, аз не съм много подредена жена, обичам да има движение, обичам нещо да става, да мърда, с други думи, обичам живота!“