Читать «Самоличност» онлайн - страница 57

— Детето ми е мъртво — казва тя.

Споменът е твърде слаб. И точно затова го изрича гласно. Струва й се, че така ще го направи по-реален. Струва й се, че така ще го задържи като късче от убягващия й живот.

Той се навежда над нея, хваща я за ръцете и казва отчетливо, с насърчителен глас:

— Ан, забравете детето си, забравете мъртвите си, мислете за живота!

Усмихва й се. После прави широк жест с ръка, сякаш иска да посочи нещо огромно и възвишено.

— Животът! Животът, Ан, животът!

Усмивката и жестът я изпълват с ужас. Тя става. Трепери. Гласът й трепери.

— Какъв живот? Кое наричате живот?

Въпросът, който е задала, без да размисли, влече друг: „А ако това е вече смъртта? Ако точно това е смъртта?“.

Бута стола, който се премята през салона и се блъска в стената. Иска да извика, но не се получава дума. От устата й излиза дълго и нечленоразделно аааа.

48

— Шантал! Шантал! Шантал!

Той притискаше в прегръдките си разтърсваното от вика тяло.

— Събуди се! Това не е вярно!

Тя трепереше в ръцете му, а той още няколко пъти й каза, че това не е вярно. Тя повтаряше след него:

— Не, не е вярно, не е вярно.

И бавно, много бавно се успокояваше.

А аз се питам: „Кой е сънувал? Кой е сънувал тази история? Тя? Той? Двамата? Всеки за другия? И от кой момент истинският живот се е превърнал в тази извратена фантазия? Когато влакът се е плъзнал под Ламанша? По-рано? Сутринта, когато тя е обявила, че заминава за Лондон? Още по-рано? В деня, когато е срещнала в кабинета на графолога сервитьора от кафенето в нормандския град? Или още по-рано? Когато Жан-Марк й е изпратил първото си писмо? Но пращал ли ги е наистина тези писма? Или ги е писал само във въображението си? В кой момент точно истинското се е превърнало в неистинско, действителността във фантазия? Къде е била границата? Къде е границата?“.

49

Виждам двете им глави в профил, осветени от малка нощна лампа — главата на Жан-Марк с тила на възглавницата, главата на Шантал, сведена десетина сантиметра над него.

Тя казва:

— Вече няма да те изпускам от поглед. Ще те гледам непрекъснато.

И след малко:

— Страх ме е, когато мигам. Страх ме е, че през секундата, в която окото ми загасне, на мястото ти ще се плъзне змия, плъх, друг човек.

Той се опитва да се поизправи, за да я докосне с устните си.

Тя клати глава.

— Не, искам само да те гледам.

И после:

— Ще оставя лампата да свети през цялата нощ. През всички нощи.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6308

Издание:

Милан Кундера. Самоличност

Френска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2001

Редактор: Силвия Вагенщайн

ISBN: 954-529-220-2

1

Преводът е на Кирил Кадийски. — Б.пр.