Читать «Самоличност» онлайн - страница 37

Сведен над листа, той си казва: „Добре е шепотът да остане у Шантал, дори когато приключението с писмата завърши“. И й пише, че е принуден неочаквано да замине. После нюансира твърдението си: „Дали заминаването ми е наистина неочаквано, или писах тези писма точно защото знаех, че ще останат без последствия? Дали не ви говорих напълно откровено, защото знаех, че ще замина?“.

Да замине. Да, това е единствената възможна развръзка, но къде да отиде? Замисли се. Изобщо да не споменава къде? Би било прекалено романтично и тайнствено. Или уклончиво и невъзпитано. Животът му наистина трябва да остане в сянка, затова не бива да дава сведения за причините за заминаването си, тъй като те биха разкрили въображаемата самоличност на кореспондента, професията му например. Но би било по-естествено да каже къде отива. Град във Франция? Не. Това не би била достатъчна причина да прекъсва кореспонденцията. Трябва да замине надалеч. Ню Йорк? Мексико? Япония? Би било малко подозрително. Добре е да измисли чужд и все пак близък, банален град. Лондон! Ами да, това му се струва тъй логично и естествено, че си казва с усмивка: „Наистина мога да замина само за Лондон“. И веднага си задава въпроса: „Защо именно Лондон ми изглежда толкова естествен?“. Тогава си спомня за лондончанина, за когото с Шантал често са си разменяли шеги, човека с многото жени, който някога бе дал на Шантал визитната си картичка. Англичанинът, британецът, наречен от Жан-Марк Британик. Не е лошо — Лондон, градът на сладострастните мечти. Там ще отиде непознатият обожател и ще се стопи в тълпата от купонджии, женкари, свалячи, еротомани, извратени и порочни типове; там ще изчезне завинаги.

И си мисли още: ще остави думата Лондон в писмото си вместо подпис, като едва доловима следа от разговорите си с Шантал. Мълчаливо се надсмива над себе си — иска да остане непознат, неидентифициран, защото играта изисква това. И все пак някакво обратно желание, съвсем неоправдано, неоправдаемо, ирационално, тайно, положително глупаво, го кара да не остане съвсем незабелязан, да остави следа, да скрие някъде закодирания си подпис, по който някой непознат и извънредно проницателен наблюдател би могъл да го познае.