Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 99

И накрая, както при всяко полицейско следствие, под клетва се потвърждава, че данните във въпросника на Имперската палата по културата са верни (178–103).

Какво точно преследват фашистката партия и държавата чрез тоталното обхващане на интелигенцията в казионни съюзи, може да се разбере от документите от онова време. «Сигурно в чужбина имат право, като казват, че в Германия един свят е съборен — пише в една тогавашна статия. — Забравят обаче да кажат, че на негово място е започнато изграждането на един нов свят…

… в писателската дейност измененията в организационно отношение са отишли твърде далеч. На мястото на свободните обединения на писателите, където може да се членува, а може и да не се членува и които се борят помежду си или в най-добрия случай протестират пред полицията, която конфискува порнографска или нихилистична литература… идват истинските обединения.

На мястото на иронията, на вечното отрицание една нова творческа воля е дошла, която при нас, немците, е свързана с нашата велика, още неизпълнена мисия, с нашата романтика» (180–168).

Би трябвало правилно да се разбере смисълът на професионалните съюзи на интелектуалците, изградени от фашизма. Работата не е в това, че съществуват професионални обединения на интелектуалци — такива има във всяко общество; тя дори не е в това, че са задължителни, а в ролята им на оръдие на държавата за контрол над интелигенцията. Подобно на казионните масови организации на трудещите се и те са създадени не да защищават интересите на техните членове от бюрократичните институции на държавата, а обратно — да поставят твърдо интересите на държавата над специфичните интереси на интелектуалците. Чрез тях държавата подчинява интелигенцията на себе си. Защото самите съюзи са изградени на същите бюрократически принципи, както държавата и фашистката партия: свирепа централицация, безусловно подчинение на нарежданията на по-висшата инстанция, издигане на ръководни места на политически преданите (заслужилите) и послушните и пр. В резултат на всичко това — изтласкване на интелекта, дарбата, таланта, геният на заден план. Един съюз на интелектуалци, чииято задача е да култивира преданост и послушание към фашистката държава, преследвайки свободомислието извън рамките на официалната казионна идеология, е форма за унищожаване на интелигенцията. Това е много удобно за държавата, доколкото тя не върши покушението със собствените си ръце.

Обединявайки задължително всички интелектуалци от дадена област в един съюз, събирайки дарбата и бездарието, таланта и посредствеността на едно място, фашистката държава поддържа бездарния срещу мислещия, некадърния срещу талантливия. Нещо повече — тя дава в ръцето на бездарието и посредствеността организация за борба срещу таланта и гения. Вътре в самия съюз посредствеността и бездарието са неин съюзник в борбата с мисленето и свободното проявление на интелекта. Държавната бюрокразия и бездарието са дълбоко родствени в духовно отношение, доколкото издигането на посредствеността и безличието е един от свещените принципи на самата бюрокрация.