Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 97
Желю Желев
В отделне случаи организациите „Даполаворо“ изпълняват функцията на взаимоспомагателни каси, оказвайки например материална помощ на нуждаещите се семейства на тружениците, получили увреждане, и т.н.» (116–133).
4. Унификация на духовния живот
След като е обладяла държавата и масовите организации, фашистката партия розпростира своя контрол над гражданското общество и неговия духовен живот. Този контрол се извършва двояко: 1. Чрез «организиране», «обхващане» на всички и всякакви интелектуалци в «творчески съюзи» под наблюдението на държавата. 2. Чрез принудително налагане на партийни норми за красиво, прекрасно, добро, зло, справедливо и т.н. в литературата и изкуството.
Водена от стремежа си за тотален контрол над целия духовен живот, фашистката партия изрично настоява всички дейци в областта на интелектуалния труд (учени, писатели, поети, живописци, скулптори, архитекти, композитори, артисти, модисти и т.н.) да бъдат организирани в съответния съюз. Вън от съюза никой не може да бъде интелектуалец: писателят престава да бъде писател, артистът — артист, композиторът — композитор, и т.н.
«Сега в Италия не можеш да бъдеш писател, учител или преподавател в университета, без да членуваш във фашистката партия — пише П. Толиати през пролетта на 1935г. — Дадената сфера значително ще се разшири, ако отчетем, че посоченият тип принуждение се разпространява и върху всички свободни професии: адвокати, журналисти и т.н. Всички те са длъжни да бъдат членове на фашистката партия. На тази форма на принуждение са подхвърлени даже и онези, които до неотдавна се ползуваха с най-голяма свобода — лекарите. Днес без членуване във фашистката партия не можеш да бъдеш комунален лекар» (116–80).
Във фашистка Германия този принцип се прокарва още по-последователно.
С окръжно Х 112 на Имперската палата по културата от 20 август 1937г. изрично се подчертава необходимостта от «принадлежност към някакъв съюз» (178–107). Всъщност този въпрос се решава много по-рано с един закон от 22 септември 1933г., който декретира всички тъй наречени «творци на културата да бъдат обхванати организационно» (151–195).
Механизмът на това обхващане е следният. Целият духовен живот е съсредоточен в Имперската палата по културата, която се намира под контрола на министъра на «пропагандата и народното образование» — д-р Гьобелс. Палатата по културата има седем подчинени палати, по важни от които са Имперската палата за театър, Имперската палата за изобразителни изкуства, Имперската палата за литература, Преспалатата, Филмовата палата и пр. Всяка от тези седем дъщерни палати обединява в себе си сродни съюзи. Например към Имперската палата за театър принадлежат следните съюзи: 1) Немски сценичен съюз, 2) Общество на немските артисти, 3) Обединение на немските театрални управи, 4) Съюз на немските сценаристи и естрадни композитори, 5) Единен съюз на немските духови музиканти и т.н.
