Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 96

В стремежа си към тотално обхващане и контрол над гражданското общество фашизмът създава и свръхмасови организации, които ръководят всевъзможните дейности на хората през свободното време. В Германия това е организацията «Сила чрез радост». Тя организира срещи, беседи, вечеринки, колективни излети, екскурзии, кръжоци и всичко, каквото би могло да се прави през свободното време, но задължително в духа и принципите на националсоциалистическата общност.

В Италия наименованието на тази организация е «Дополаворо» («Dopolavoro»), което в буквален превод значи «след работа» («dopo» — после, «lavoro» = работа). Тя е най-масовата от всички масови организации, създавана в 1926г. като неделима част от корпоративната държава на италианския фашизъм. П.Толиати я обрисува по следния начин: «Пред нас е сложна организация. Нейната дейност е твърде многостранна и това намира своето отражение даже на равнището на низовите организации, където ние намираме секции от най-различен тип, отличаващи се една от друга и по своите цели, и по състава на обхванатите от тях трудещи се, и по организационната структура, възникнала в дадената местност в една или друга сфера на обществения живот.

… В системата „Дополаворо“ съществуват организации, които твърде условно могат да бъдат отнесени към масовите. Такива са в частност някои спортни общества, които се доближават до „Дополаворо“, но носят професионален характер. Като правило към този тип принадлежат всички организации, които по същество са спортни клубове, като например „Ювентус“. За да влезеш в тях, трябва да бъдеш или спортсмен — професионалист, или представител на висшите класи. Това не са масови организации. Цялата им дейност се свежда до това, да изявят по места най-добрите спортсмени и да направят от тях професионалисти. Към този тип организации следва да бъдат отнесени и художествените колективи, които професионално се занимават с изкуство» (116–126 и 127).

Но това са, тъй да се каже, изключенията. Иначе «Дополаворо» има своите редовни секции във всички заводи и квартали. «В повечето случаи влизането в заводската организация „Дополаворо“ е задължително в този смисъл, че вноските се удържат от работната заплата. Следователно теоретически всички лица, работещи в предприятието, където има секции „Дополаворо“, се считат за нейни членове.

… В Торино съществуват районни кръжоци на „Дополаворо“, а наред с тях съществуват и съответните органицации в промишлените предприятия. Последните изглеждат значително по-привлекателни, тъй като са много по-добре снабдени» (116–132).

С какво «Даполаворо» привлича многомилионната маса на своите членове? Този въпрос е основателен, тъй като само и единствено върху принудата не може да се крепи такава колосална масова организация, като имаме предвид деликатната сфера, която обхваща — дейностите през свободното време. На този въпрос П. Толиати дава следното обяснение: «Участвувайки в нея, работниците получават и някои изгоди. Предлагат им се различни улеснения, билети за театър и кино, предварително осигурени, възможност за закупуване в определени магазини на продоволствени стоки и дрехи по намалени цени, помощ при организирането на туристически екскурзии. Тук трябва да се каже също и за някои форми на социално обслужване.