Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 86

Съгласно устава «политическият ръководител има право да използува „Хитлерюгенд“ по същия начин, както в СА, за провеждане в живота на политическите мероприятия…

При назначаването на ръководители на „Хитлеровата младеж“ отделите на „Хитлеровата младеж“ са длъжни да получат съгласието на хохайтстрегерите (т.е. на партийния ръководител — Ж.Ж.) на своята зона. По такъв начин хохайтстрегерът може да не допуска назначавенето на лидери, непригодни за ръководството на младежта. Ако пък неговото съгласие не е било получено, той може да отмени назначението в случай, че пожелае» (89–20).

За пълномощията и задълженията на хохайтстргерите в устава на НСДАП е отбелязано също: «В своите райони хохайтстрегерите имат суверенни политически права. Те представляват партията на своя участък. Хохайтстрегерите наблюдават всички партийни работници в своя район и носят отговорност за състоянието на дисциплината…

Хохайтстрегерите стоят над всички политически ръководители, началници и т.н. на дадения участък. Те са облечени с особени права да вземат еднолични решения.

Хохайтстрегерите на партията не трябва да бъдат административни чиновници и са длъжни да бъдат в постоянен контакт с политическите ръководители на населението в своя район. Хохайтстрегерите носят отговорност за надлежния надзор и наблюдение над всички граждани в своя район. Партията възнамерява да достигне такова положение на нещата, така че всеки немец да може да намери път към партията» (89–17).

За практическото осъществяване на партийното ръководство хохайтстрегерите, т.е. «отговорните партийни ръководители», са длъжни периодически да провеждат съвещания, конференции или семинари. Гаулайтерът например е длъжен да се съвещава всеки 8–14 дни със своите сътрудници (заместника, ръководителите на образованието, на печата, на пропагандата, съдията в това гау и т.н.), Освен това всеки гаулайтер по устав е длъжен да свиква тридневна конференция с другите подчинени, за да обсъдят и разяснят политиката и директивите на нацистката партия, да слушат ръководни лекции за партийната политика, взаимно да обменят мнения и информация за текущата дейност на партията. Гаулайтерът също така е длъжен да се съвещава най-малко веднъж в месеца с ръководителите на партийните отряди и филиалните организации в неговата гау, а именно: «с ръководителите на СА, СС, Хитлеровата младеж и т.н.

Организационният устав на партията налага задължението редовно да се свикват конференции и събрания и на другите хохайтстрегери, включително крайслайтерите, ортсгрупенлайтерите, целенлайтерите, и блоклайтерите» (89–22).

Обстоятелството, че масовите организации са под ръководството, или по-точно, под контрола на монополно управляващата фашистка партия, неизбежно ги прави казионни организации. Тя произтича от това, че ръководящата ги нацистка партия е тъждествена с държавата. Съдържанието на това ръководство се свежда до прокарване интересите на фашистката държава, а не на членовете на съответната организация. Тези интереси доминират при всички условия над интересите на гражданите, обединени в дадена масова организация.