Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 85

Партийното ръководство над масовите организации е, тъй да се каже, двойно осигурено. Не само техните върховни ръководители са видни членове на националсоциалистическата партия, но и ръководителите на по-низшите им подразделения са също партийни членове. Това най-добре се вижда от взаимоотношенията между националсоциалистическата партия и Германския трудов фронт, т.е. между партията ръководителка и най-масовата организаця (с 23 милиона членове). В устава на НСДАП е казано: «Организацията на заводските ядки на националсоциалистическата партия представлява обединение на политическите ръководители на НСДАП в редовете на Германския трудов фронт.

Тези ядки са носители на организационните начала на Германския трудов фронт.

Правата и задълженията на тези ядки са предадени на трудовия фронт.

Политическите ръководители, които са били преведени от тези ядки в Германския трудов фронт, осигуряват идеологическото възпитание в редовете на трудовия фронт в духа на националсоциализма» (89–43 и 44).

На дадена териториална единица, да кажем, областта (гау), партийният ръководител, в случая гаулайтерът, е най-висшият политически ръководител. Той е носителят на мластта или, както е казано в устава на НСДАП — хохайтстрегерът.

Ръководителите на масовите организации на територията на гау-то, които са също членове на НСДАП му са подчинени.

Без разрешението на висшия партиен ръководител — хохайтстрегера — ръководителите на другите масови организации не могат да вземат решения, имащи важно държавно и политическо значение. В декрет от 25 октомври 1934г., издаден от Хес в качеството му на заместник на фюрера, е казано по този въпрос: «Политическото ръководство в рамките на партията и нейното политическо представителство в държавните и другите организации, невлизащи в състава на партията, ляга изключително на хохайтстрегерите (представителите на властта), т.е. на мен, гаулайтерите, крайслайтерите и ортсгрупенлайтерите…

Работниците от отделите на партийните организации, също както и райхслайтерите, началниците на отдели и т.н., а също така ръководителите на СА, СС, „Хитлеровата младеж“ и други подчинени организации не могат да сключват никакви свързващи съглашения от политически характер с държавните и други органи без разрешението на съответните хохайтстрегери» (89–21). В устава на нацистката партия е отбелязано: «Хохайтстрегерът носи отговорност за политическото положение в своята зона. Ръководителят на СА в тази зона е длъжен да се подчинява на директивите на хохайтстрегера по този въпрос. Хохайтстрегерът е най-саршият представител на партията във увсички организациит (бел. Ж.Ж.), намиращи се в неговата зона. Той може да използува отрядите СА, намиращи се в неговата зона, чрез съответните ръководители на СА, ако те са необходими за осъществяването на неговите политически задачи. Хохайтстрегерът дава задачи на отредите СА…

Ако на хохайтстрегера е необходимо по-голямо количество СА за изпълнение на задачи от политическо естество, отколкото това, което е налице в неговия район, той може да се обърне към висшестоящия ръководител, който на свой ред може да използува членове на СА от отрядите СА в своя район» (89–20).