Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 83

През 1922г., като отговаря на опасенията от прекомерно разрастване на партията, Мусолини обрисува нейния характер по следния начин: «Многото привърженици могат да навредят на една партия от спорещи, не на една образувана от войници като нас партия. Нашата политическа дисциплина е и военна дисциплина. Нашите млади набори искат да се борят, а не да спорят. Дори и на синдикатите не обещаваме много щастие. Ще браним работническите придобивки, но ако е необходимо, ще наложим и жертви.» (17–100).

Стараче, който през 30-те години е секретар на фашистката партия е считал, че тъкмо за дисциплинирането на италианците те трябва да бъдат вкарани в нея. Не случайно към м. октомври 1937г. фашистката партия наброява повече от 2 млн. членове, а заедно с подчинените и организации — 10 млн. (44–111).

3. Тотално обхващане на населението в казионни организации

За да завърши процеса на унефикация, т.е. за да разпростре контрола на фашистката партия уи надт гражданското общество, режимът включва неговите членове в масови организации изцяло под партиен контрол. От само себе си се разбира, че фашистката партия не е в състояние да контролира всеки частен гражданин поотделно. Това е физически невъзможно. Но то става реално възможно, ако многомилионната маса от граждански лица се организира в някакви обществени организации, които минават под контрола на партията монополистка. При това положение фашистката партия контролира всеки отделен гражданин опосредствано, т.е. чрез масовата организация, в която членува. По такъв начин масовата организация става продължение на управляващата партия, или което е все същото — на държавата, тъй като фашистката партия и държавата са неделими в гражданското общество. Съобразно с възрастовите, половите и професионалните особености на гражданите масовите организации адаптират идеологията на фашистката партия към техните интереси и възможности. Тази политика е изключително важен момент в изграждането на тоталитарната държава, която не може да търпи свободни граждани независещи от нея. След като вече им е отнела гражданските и политически свободи, тя иска да ги превърне в пряко подчинени оръдия за своите цели, неспособни за съпротива. Затова тоталитарната фашистката държава може да се разглежда като «организирано общество».