Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 82

Италианската фашистка партия и «Испанската фаланга» са изградени също с оглед политическото ръководство на държавата и гражданското общество. Това може да се види от многообразието но отделите при централните им ръководства. Към главния секретар на фашистката партия в Италия например има следните бюра: «политически секретариат; административен секретариат; самостоятелни съюзи; печат; пропаганда; младежки организации; женски фаши; сдружение на семействата на падналите фашисти; сдружение на университетските студенти. Политическият секретариат контролира деността на следните сдружения: учителите фашисти; железничарите фашисти; телеграфопощенците фашисти; удържи връзкат с командуването на доброволната милиция за национална сигурност; главния фашистки секретариат за чужбина; председателите на конфедерациите на работниците и работодателите; председателя на националния съюз на кооперациите.

Секретарят на провинциалните федерации ръководи следните организации: федерацията на самостоятелните съюзи; партийната федерация; младежката органицация; женските фаши, а държи връзка с: фашистките сенатори и депутати от провинцията; командуването на фашистката милиция в провинцията; синдикалните организации; кооперативните организации и всички други партийни организации» (112–84).

Също така всеобхватни са отделите в апарата на фалангата: «външнополитически, национално образование, преса и пропаганда, женски, социален, профсъюзен, младежки, ветерани от войната, бивши военопленници, правосъдие и права, комуникации и транспорт, финансово-административен, информация и разследване» (26–83).

Оостоятелството, че фашистката партия се изгражда с оглед ръководството на държавата и целокупния обществен живот, определя по-нататък нейните олганизационни принципи, главният измежду които е бюрократическият централизъм. Последният може да се представи така: а) безусловно подчинение на по-низшата инстанция на по-висшата; б) назначаване на по-низшите функционери от по-визшите, респективно на по-низшите органи от по-висшите. Например върховният фашистки съвет, който е «висшият орган на фашизма», назначава членовете на идващия след него партиен орган — националната директория, или секретарият на провинциалната федерация назначава секретарите на «местните бойни фаши» — ядките на фашистката партия, или още секретарят на всяко фашио си избира петима сътрудници, които, одобрени от по-горния секретар, съставляват директорията на фашиото; в) контрол и отговорност на низшестоящите звена пред по-горните инстанции. Например директорията на фашиото (т.е. ръководството на първичната партийна организация) е отговорна пред секретаря на федерацията и пр.

Приемайки тези принципи, от една страна, фашистката партия се превръща в йерархическа структура, която, ако не се смята фанатизмът, почти по нищо не се отличава от бюрократическата йерархия на държавата, без никаква автономия на по-долните звена. От друга страна, тя става партия-казарма, в която няма спорове, няма дискусии, няма публична борба на мненията: всеки член е неин войник, готов да изпълни заповедта на водача. През септември 1928г. секретарят на фашистката партия в Италия заявява категорично: «Лъже се онзи, който мисли, че в партията може да има някаква форма на изборност или власт, излизаща отдолу нагоре… Фашистите не са нищо друго освен войска. А войската се подчинява, сражава, умира, но не назначава своите началници и не обсъжда заповедите.» (110–74). Характерна е и клетвата, която новопостъпилият в партията полага: «Кълна се, че ще изпълнявам безпрекословно нарежданията на водача и ще служа с всичките си сили и ако е потребно, и с кръвта си на каузата на фашистката реворюция» (112–66).