Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 76

Но опасността военните партийни ръководители да имат такава огромна, предана на тях армия поставя политическите ръководители в неизгодно положение, нарушава монопола на властта им. Като се прибави и обстоятелството, че Рьом и Карл Ернст не отстъпват от някои свои различия с политическите ръководители и покровителствуват известни антикапиталистически тенденции сред щурмовашката маса — всичко това става достатъчно основание за техния разгром. През нощта на 30 юни 1934г. ръководителите на СА са обявени за изменници, предатели и заговорници и още същата нощ са изклани, без дори да разберат защо ги избиват. По свидетелството на един френски автор, когато разстрелват Рьом по заповед на Хитлер, той умира с партийния поздрав «Хайл Хитлер». Той е бил уверен, че се касае за фатална грешка, която фюрерът ще разбере и поправи.

Същата история виждаме в случая с Грегор Щрасер, съперника на Хитлер в националсоциалистическата партия. На Нюрнбергския процес беше представена бланката с подписа на Гьоринг, който търси полицай да убие Грегор Щрасер, като обещава лично да го амнистира след убийството.

Франко процедира по същия начин, когато в неговата фашистка партия («Испанската фаланга») за пръв път възниква вътрешнопартийна опозиция. Той я смазва безпощадно. «Хедирла и неговите последователи, „старите ризи“, които се групирали в една малка разколническа организация под името „Истинска фаланга“ или ФЕА, били арестувани и хвърлени в затвора, докато вождът на традиционалистите бил заточен» (93–51).

Аналогична ситуация описва П.Толиати в Националната фашистка партия на Италия, когато в нея възникват вътрешнопартийни разногласия: «За да реши задачата да стане единна партия на буржоазията, фашизмът трябваше да свърши с разногласията в своите редове. Именно тогава Мусолини ясно формулира новата цел — уда смени кадрите на фашистката партият. Именно тогава Мусолини издига концепцията, че фашистката партия не може да удържи властта със същите кадри, с които тя я завоювала.

Процесът на борбата със старите кадри не беше лек и праволинеен. Старите кадри бяха свързани с различни групировки, с масите. Анализирайки данните за ръководния състав на фашистката партия, може да се каже, че едва към 1927г. операцията по подмяната на кадрите завършва. От ръководните постове на местните фашистки организации са били снети участниците в движението от 19-та година» (116–66).