Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 78

Полицейският дух на фашистката партия проличава особено ясно в онзи пункт от нейния устав, третиращ евентуалното напускане на партията. Специално постановление установява, че партийният член няма право самоволно да напуска партията — това би било твърде дръзка демонстрация на независимост спрямо нея. Той може да я напусне само при тежка болест или смърт. Други начини са изключени. Ако пък желаещият да я напусне е непреклонен, той трябва да бъде изключен. По такъв начин се подчертава всесилието и могъществото на партията спрямо всеки отделен неин член. Това съответствува на схващането, че не отделният член може да санкционира и наказва фашистката партия с напускането и, а обратното, партията наказва недостойните да носят нейното име членове… (143–13).

Освен това напускането на партията би могло да наведе към недопустимата от гледна точка на националсоциализма мисъл, че отделният индивид може да бъде независим от партията, дори да и се противопоставя.

2. Структура на НСДАП

Структурата на Германската националсоциалистическа работническа партия се определя от нейната стратегическа цел — ръководството на държавата и народа. Затова тя е построена по териториален принцип. Империята е разделена на области (гау), областите — на окръзи (крайс), окръзите — на райони (ортсгрупен), районите — на квартали (целен) и кварталите — на блокове (блок). Начело на всяка единица стои един партиен ръководител (лайтер), респективно: гаулайтер, крайслайтер, ортсгрупенлайтер, целенлайтер, и блоклайтер. Ръководителите в централното (имперското) партийно ръководство се наричат райхслайтери. Райхлайтери са Хитлер, Гьобелс, Розенберг, Хес, фон Ширах, Лай, Даре, и др. Всеки от райхслайтерите завежда определен отдел в имперското ръководство на партията. Например Гьобелс — пропагандата, Розенберг — идеологическото и политическото възпитание на членовете, Ширах — за работата сред младежта, Лай — организационните въпроси, и пр.

Начело на цялата партия стои фюрерът. Неговата воля е закон в партията. Понеже е едновременно и райхсканцлер, т.е. върховен държавен ръководител, той назначава свой заместник в партията. Последният практически ръководи партията в съответствие с партийната програма и указанията на фюрера. В партийния ежегодник за 1941г. се изтъква следното относно пълномощията на заместника на фюрера.

«С декрета на фюрера от 21 април 1933г. заместникът на фюрера получава пълна власт да взема решения от името на фюрера по всички въпроси, отнасящи се до партийното ръководство. По такъв начин заместникът на фюрерът е представител на фюрера с пълна власт на цялото ръководство на Германската националсоциалистическа работническа партия. Канцеларията на заместника на фюрера по такъв начин е канцелария на самия фюрер.