Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 73

Желю Желев

Веднъж постигнала това, тя продължава унифицирането на цялото гражданско общество. В едно окръжно до префектите Мусолини доста точно е изложил мотивите за унифицирането на държавната власт: «Властта е една и единна. Ако не е така, изпада се в пълно разстройство на държавата… тоест отрича се един от най-големите мотиви за триумф на фашистката дейност, която се бори тъкмо за да даде трайност, авторитет, сила на държавата, за да я направе една и недосегаема, каквато е и трябва да бъде фашистката държава. След революцията партията и нейните йерархии са съзнателният инструмент и една от волите на държавата както в центъра, така и по периферията» (112–78).

Унификацията, започнала в политическата област, продължава по-нататък в две насоки: в духовния живот на обществото и в икономиката. Но понеже това се извършва въз основа на организационните и идеологическите принципи на фашистката партия, налага се да разгледаме нейната структура и принципи. В такъв смисъл изучаването на фашистката партия е ключ за проникване в тоталитарната унификация.

1. Ролята на нацистката партия

По начало Германската националсоциалистическа работническа партията се изгражда с оглед управлението на държавата и целия обществен живот. В нейния устав («Организационсбух дер НСДАП») това е изрично подчертано. «Ние строим ръководството на партията въз основа на политическото ръководство на държавата» (из Устава на НСДАП) (89–19). Тя открито отъждествява себе си с германския народ и неговите национални интереси, определено претендира, че «изразява политическата концепция, политическото съзнание и политическата воля на германската нация»: «Националсоциалистическата германска работническа партия изразява политическата концепция, политическото съзнание и политическата воля на германската нация. Политическата концепция, политическото съзнание и политическата воля са олицетворени в личността на фюрера. На основание на неговите директиви и в съответствие с програмата на Националсоциалистическата германска работническа партия органите на имперското ръководство съответно определят политическите цели на германския народ. Ръководителите на империята, т.е. райхслайтерите, поддържат артериите на организацията на германския народ и тук тези артерии се сливат с артериите на държавните институти» (89–11).

За да може да осъществи това ръководство, тя придобива и съответната строго централизирана организационна форма, където отделният член е сведен до положението на войник в партията, който трябва безпрекословно да изпълнява заповедите на погорната партийна инстанция. «Основа на партийната организацияе принципът на водачеството» — се казва в устава. — Членството в НСДАП изисква пълно подчиняване на личните интереси на интересите на фашистката партия. Програмата за партийния член е «догма», в която той не може да се съмнява или да я критикува; влизайки в партията, той я приема безусловно и работи за нея. «Тази програма — се казва в устава — трябва да бъде твоя догма. Тя изисква пълно подчиняване на националсоциалистическото движение… Право е това, което служи на това движение и по такъв начин на Германия» (89–25). И пак в устава е казано: «Фюрерът създаде Националсоциалистическата германска работническа партия. Той я изпълни със своя дух и със своята воля и с нейна помощ на 30 януари 1933г. завзе властта над държавата. Волята на фюрера е върховна в партията» (89–28).