Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 72

Със спокойна решителност при поддръжката на целия германски народ имперският кабинет постоянно осъществява вековното стремление на цялата германска нация — създаването на унифицирана националсоциалистическа държава» (89–69).

Премахването на местното самоуправление — тази първа стъпка в политическото унифициране на държавната власт — също така ясно е изразено в Италия. Италианският фашизъм заварва едно общинско самоуправление, въведено още в 1888г. и придобило вече силата на традиция макар с всичките «слаби страни» на буржоазната демокрация, като котерийност и партизанщина при избирането на кметовете, партиен кариеризъм, нескончаеми речи вместо дела и пр.

Фашизмът се залови точно за слабите страни на местното самоуправление, за да го компроментира и му противопостави своята строго централизирана система. Основен негов аргумент в тази «полемика» бе съображението, че: а) автономията на общините се противопоставя на централната власт, вследствие на което «общината и държавата се виждат изправени една срещу друга като врагове» (112–79); б) това създава условия в общините да се разгарят систематични партизан ски борби около избирането на кмета и другите съветници, което превръща самият избор от средство в цел.

С други думи, автономията на местната власт пречи тя да бъде дейна и оперативна, а работата може да върши «само способният и честен държавник (!), който се намира под прекия надзор и контрол на държавната власт» (112–77).

Разбира се, фашизмът можа да ликвидира местното самоуправление не защото убеди общините в предимството на своята централистична концепция, а понеже преди това бе установил навсякъде политически монопол на своята партия (чрез унищожаване на другите партии) и можеше свободно да диктува волята си. Със закона от 4 февруари 1926г. той измени начина на избиране на общинските съветници. Вместо по общата избирателна система от всички граждани с избирателни права числеността на общинския съвет вече се определя от префекта (т.е. от предания на фашизма партиен чиновник, като една трета от съветниците се назначават направо от него, а две трети, т.е. болшинството, се избират от икономическите организации, синдикатите и другите сдружения, на които съответният закон по корпоративният принцип е признал правото на избиратели.

Но понеже префектът и синдикатите са под прекия контрол на фашистката партия, фактически общинските съвети се избират от съответните подразделения на фашистката партия. Или чрез закона от 4 февруари 1926г. фашистката партия в лицето на своето правителство (Мусолини), като унищожава автономията на общините, ги превръща в клонове на централната държавна власт. По такъв начин тя прави и общините свое оръдие, както преди това е направила същото с органите на централната държавна власт — правителството, парламента и камарата. Така тя изгражда хомогенната фашистка държава, действуваща с всичките си звена точно и безотказно по волята на партията.