Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 70

Бившият вицеканцлер фон Папен, който до този момент е бил ръководител на съюза на немските католици, заяви по повод на разпускането на тази организация, че разпускането беше осъществено по негово предложение предвид на онази позиция, която заема националсоциалистическата държава по отношение на католическата църква, за която нееднократно говори самият фюрер и канцлер.» (84–661).

До каква степен са важни стремежите на фашистката партия към монополизъм в идеологията, може да се съди по това, че тя се отнася враждебно дори към християнството. Особена омраза към християнството изпитва Хитлер. В тесен кръг във вилата си в Оберзалцберг той споделя: «Ние изобщо имаме нещастието да притежаваме погрешна религия. Защо нямаме тази на японците, която разглежда жертвата за родината като най-висшето? И мохамеданската религия би била много по-подходяща за нас, отколкото именно християнството с неговата отпусната търпимост.» (171–110). Партийното ръководство на НСДАП организира системна борба против католическата църква. В секретен документ на партийната канцелария от юни 1941г. М.Борман пише: «Следва все повече и повече да се изолира народът от църквата и нейните органи — пасторите… Никога повече не може да се отстъпва влиянието върху народа и неговото ръковидство на църквата. Това влияние трябва да бъде унищожено изцяло и завинаги. Само имперското правителство и по негово указание партията, нейните съставни части и близките до нея организации имат правото да ръководят народа» (90–320).

Нацистът не може да търпи факта, че пасторите възпитават народа, или просто влияят върху неговото духовно формиране. Такова положение му се представя като посегателство върху идеологическия монопол на партията, който за него е аксиома. В интерес на точността трябва да кажем, че борбата против католическата църква е присъща само на германския фашизъм, който в това отношение е най-екстремистки. За италианския и особено за испанския фашизъм това не важи. Те не нападат религията, макар с църквата и духовенството също да имат търкания относно възпитанието на младежта. Ние привеждаме тази особеност на германския фашизъм като твърде утипичнат. Тя изразява една от най-съществените черти на тоталитаризма — стремежа към абсолютен духовен монопол, — нещо, към което се стремят също италианският и испанският фашизъм. Но те не могат да постигнат идеалния случай в нацистка Германия, понеже в Италия и Испания католическата религия е единствена и господствува безразделно.