Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 50

Всички до един са членове на националсоциалистическата партия и (с изключение на фон Нойрат, който е само член на партията, без да заема ръководен пост в нея) са нейни имперски ръководители.

По такъв начин Законът за обезпечаване на единството на партията и държавата (от 1 декември 1933), който по думите на един от американските обвинители на Нюрнбергския процес е основна мярка в изграждането на националсоциалистическата държава, бе последователно проведен и в правителствения кабинет.

Този момент в изграждането на «тоталитарната държава» е толкова съществен, че към него ще се връщат многократно обвинителите на Нюрнбергския процес. Американският обвинител Сторн, който се занимаваше специално с престъпленията в правителствения кабинет, писа: «Участието на райхслайтерите и другите видни членове на ръководния състав на нацистката партия в правителствения кабинет способствува за устанавянане господство на националсоциалистическата партия и нейния ръководещ състав над правителството» (89–26). В същия смисъл се изказва и главният американски обвинител Роберт Джексън: «Имперското правителство е било само външна форма, ползувайки се от която, нацистката партия е претворявала своята воля в законодателни, административни и изпълнителни актове» (89–327).

Интересно е да се отбележи, че в Италия почти по същия начин се развиват събитията, когато кралят възлага на Мусолини да състави правителство. В кабинета на Мусолини освен самия Мусолини има още трима фашисти, между които признатият икономист де Стефани, двама народници, пет либерали от различни направления и двама общопризнати герои от войната: генерал Дияц — «дукът на победата», и адмирал Тоан де Реаел — «дукът на морето» (112–32).

В първия си кабинет Мусолини освен глава на правителството заема и поста министър на вътрешните работи.

Но до 1925г. Мусолини не съставя «хомогенно фашистко правителство», работи в коалиция с представители на други политически партии.

Едва след кризата около убийството на депутата социалист Матеоти, която трае през цялата 1924г. Мусолини образува нов кабинет само от фашисти. Този епизод е представен от официалния историк на италианският фашизъм Джоакино Волпе по следния начин: «Кабинетът бе цял и само от фашисти. Либералите или станаха фашисти, или изчезнаха от видимо обръщение, както социалистите и народниците. Мнозина непримирими противници или отидоха в чужбина, или бяха принудени да отидат…» (17–127).

Всъщност това съвпада с периода на «изключителните фашистки закони», с приемането на които фашистите забраняват другите партии и завладяват напълно държавната машина. Съставянето на второ, «хомогенно фашистко правителство» е завършек на този процес на формиране на еднопартийна политическа система и изграждане на фашистката държава.

При Франко партията още в началото владее правителствения кабинет и представя типичен случай на превръщане на партийното ръководство в правителство на държавата. По-голямата част от министерствата, между които и най-важните, се оглавяват от водачите на Фалангата.