Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 40

В стремежа си да проникне във всички клетки на обществения живот, да постави всичко под свой контрол, с една дума, да разпростре навсякъде своя монопол — националсоциалистическият режим се домогва до споразумение с католическата църква (или по-точно я изнудва за такова споразумение), съгласно което духовните лица са длъжни да полагат клетва пред правителството. «Само със санкцията на правителството могат да се назначават епископи и архиепископи, при което главният въпрос е: дали нацисткото правителство няма никакви възражения от политически характер против предложените кандидатури» (103–104).

Същите домогвания има националсоциалистическият режим спрямо евангелистката (протестантската) църква. И на нея той успява да наложи своето политическо ръководство и линия.

«През юни 1933г. Гьоринг в качеството си на министър-президент на Прусия назначава фашиста Егер за държавен комисар на евангелистката църква. Последният незабавно разпуска избраните от вярващите представителства и назначава на тяхно място членовете на инспирираното от нацистите в 1932г. движение „Немски християнин“. Начело на евангелистката църква е поставен пасторът националсоциалист Мюлер, заемал дотогава поста главен пастор на райха. На 27 януари 1934г. епископите на евангелистката църква публикуват „заявление за вярност“ на фашисткият режим» (пак там).