Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 42

Всъщност Фалангата, която възниква още по време на републиката, е замислена по начало като Partido Unica. Нейните създатели Хосе Антонио Примо де Ривера и приятелите му мечтаят за времето, когато в Испания ще се установи националсиндикална държава, в системата на която Фалангата ще бъде единствената политическа партия. Но до гражданската война фалангата остава малко известна и сектантска по своя дух и едва с излизането на Франко на сцената идва и нейното време. Тя просто се оказва необходима на Франко, за да създаде новия тип еднопартийна диктатура. По думите на Ейбл Плен: «Почти за двадесет и четири часа Франко преобразява парцаливите останки на малко известната Фаланга, която никога, дори в най-добрите си дни, не успява да се откъсне от своето сектантско тесногръдие, в една огромна организация с разклонения във всяка къща, всяка улица, всеки квартал, всяко село, паланка и град, където неговите войски смазват републиканската съпротива» (93–49).

«Тя е била сформирана отново като нова контрасила, която да държи под контрол политическите амбиции на неговите последователи, а още и като партийна машина за изфабрикуване на идеологическо оправдание на неговия режим, „като нещо повече от един тип на еднолична диктатура, характерна за прекъснатото управление на каудильовците през деветнадесетия век в Испания“» (93–50).

Всъщност окончателното установяване на еднопартийната система в Испания става през 1939г. На 9 февруари с.г. Франко издава закон за отговорността за политическата дейност. С член II на този закон изрично се забраняват 24-те политически партии, профсъюзите и масовите организации (20–280).

Въз основа на изложеното дотук за главните фашистки държави може да се направи изводът, че еднопартийната система е първата и най-важна стъпка към изграждането на фашистката държава. Опитът на страни, които гравитираха около фашистките държави и искали да следват техния пример, като България, Румъния, Унгария, но които не можаха да изградят масови фашистки партии и да им предоставят пълен монопол над политическия живот чрез унищожаването на другите партии — такива страни не можаха да изградят завършена фашистка система. При тях фашизмът прие до голяма степен форма на подражателство на класическите образци, на една своеобразна смесица от военна диктатура и фашизъм, фашизъм и останки от буржоазна демокрация, фашизъм и монархия.

II. Срастване на фашистката партия и държавата

Пълното единство на партията и държавата е вторият съществен момент в изграждането на тоталитарната държава на фашизма. Той е толкова тясно свързан с първия — установяването на монопартийна система, — че може определено да се разглежда като негово продължение, закрепване и консолидиране на монопартийната система. Връзката между тях е пряка. Не може да се затвърди окончателно установеният политически монопол на една фашистка партия, ако тя по-нататъка не се отеждествява с държавата, ако не направи държавата своя участна собственостт или най-малкото свое умонополно владениет. Тогава тя може вече да го раздава на членовете си под формата на държавни служби, постове и привилегии, за да ги заинтересува материално от установяването на единство между партията и държавата. Това е най-сигурният път за сливане на партията с държавата.