Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 39

Въпреки молбите и крайно унизителните ангажименти (отказ от всякаква политическа дейност, предоставяне ролята на върховен арбитър при уреждането конфликтите между профсъюзите и работодателите на националсоциалистическото правителство, скъсване със социалдемократическата партия и пр.), приети от профсъюзните лидери, националсоциалистите унищожават профсъюзите още на другия ден след първомайския фарс, разигран в Берлин през 1933г. Нацистите се стремят към единовластие, те искат да установят пълен политически монопол на своята партия. Те не желаят въобще да делят властта с друга партия или масова организация. А партия, която се стреми към пълен монопол в политическия живот на страната, неизбежно трябва да унищожи всички партии и организации и на тяхно място да създаде други масови организации по свой образ и подобие, със свои кадри и с програма, идентична с с нейната.

Ето защо нацистите не спират своята разрушителна дейност с унищожаването на левите партии и организации. На дневен ред идват буржоазните партии, които в Германия по това време са повече от тридесет. Позначителни от тях са: 1. Националната партия на Хугенберг (т.нар. «дойчнационали»), която по подобие на нацистите има своя военизирана организация «Стоманеният шлем». 2. Народната партия, най-авторитетната партия на монополистическия капитал в Германия през 20-те години. 3. Католическата партия на центъра, известна в литературата под названието «Центрум», който наред със социалдемокрацията… «е вторият стълб на републиката» (120–38). Нейни лидери са Клаас, Аденауер, Брюнинг. 4. Баварската народна партия. Демократическата партия и пр.

През първите месеци на своето управление, докато нацистите се разправят с комунисти, социалдемократи и профсъюзите, буржоазните партии активно подпомагат режима и се надяват да запазят себе си в «новата държава» като политически партии. Затова през март 1933г. те гласуват закона за изключителните пълномощия на Хитлер. Скоро обаче тази илюзия се разсейва като дим. Става очевидно, че националистическата партия няма намерение да остави каквато и да било политическа партия или масова организация. Ето защо Националната партия още в началото на май 1933г. се преименува в «Немски национален фронт», с което изрично подчертава, че се отказва да съперничи на Германската националсоциалистическа работническа партия.

Зелдте, ръководителят на «Стоманеният шлем», влиза демонстративно в националсоциалистическата партия. Военизираните съюзи като «Бисмаркбунд», «Немски национални боеви отряди» и пр., които стоят близко до Националната партия, са разпуснати със специално разпореждане на Гьоринг от 21 юни 1933г. На 22 юни 1933г. «Стоманеният шлем» е инкорпориран в националсоциалистическата система, като се установява, че в него вече могат да влизат само членове на националсоциалистическата партията. На 27 юни 1933г. се «саморазпуска» новопокръстеният «Германски национален фронт», т.е. последното превъплъщение на бившата Национална партия. На 4 юли 1933г. обявяват за своето «саморазпускаме» Народната партия и Баварската народва партия. На следващия ден, 5 юли 1933г. се саморазпуска и Католическата партия на центъра, при което публикува следната характерна декларация: «Политическият подем постави германския политически живот на една съвършено нова основа, която не оставя място за партийна дейност. Поради това германската партия на центъра се саморазпуска незабавно в съгласие с канцлера Хитлер» (71–191). «Саморазпускат» се и всички останали по-незначителни буржоазни партии (Немската прогресивна партия, Национално-либералната партия, Свободната консервативна партия и пр.). Разпуснати са масовите спортни, младежки и детски организации. Тук обаче режимът прилага една поособена форма, наречена в литературата не съвсем сполучливо «унификация». Този прийом се свежда до следното: старите организации формално не се разпускат, а само се включват в нацистката система, като се отказват от наименованията и задачите си. Включени в тялото на нацисткия режим, те получават нови задачи, ново съдържание и ново наименование. Младежката организация «Шарнхорст» е превърната в «Хитлерюгенд», младежките отряди «Юнгщелхелм» са инкорпорирани в отрядите СА и СС.