Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 37

За да се нагоди към режима и за да запази своята партия от разгром, ръководството на социалдемокрацията започва да изключва масово отделни членове и организации, които се обявяват против терора и искат партията да започне организирана борба. В числото на изключените от СД партия се оказва цялата берлинска организация на социалдемократическата младеж. През април 1933г. се провежда конференция, която избира ново ръководство на партията, като същевременно изключва всички онези лидери, които са емигрирали в чужбина и оттам разобличават терора на нацисткия режим. В своето предателско поведение ГСДП стига дотам, че започва да изключва членовете си от «неарийски произход» и гласува резолюции, в които осъжда като клеветнически твърденията за съществуването на националсоциалистически терор. И това става в същото време, когато в концентрационните лагери и затворите са хвърлени десетки хиляди социалдемократи.

Но и това не е в състояние да спаси ГСДП. На 10 май 1933г. нацисткото правителство издава разпореждане, съгласно което цялото имущество на ГСДП и подчинените и организации се конфискува. На 22 юни 1933г. социалдемократическата партия е обявена за «враждебна на народа и държавата» (151–129) и въз основа на декрета от 28 февруари 1933г. е разпусната: забранява и се да води пропаганда, да организира събрания, да издава свои вестници и списания. По-късно министърът на вътрешните работи Фрик със специално разпореждане (от 7 юли 1933г.) обявява пълномощията на социалдемократическите депутати за недействителни и с това ГСДП е окончателно ликвидирана като политическа партия. Заключителният акорд на трагедията е даден от «Кьолнски вестник»: «Социалдемократическата партия не заслужава по-друго отношение, отколкото комунистическата» (84).

И както обикновено става с поголовно разбита политическа партия в условията на свиреп полицейски терор, една част от лидерите и членовете на ГСДП минава на страната на режима, «включва» се активно да работи за него, за да спечели доверие и да заличи своето «позорно» минало. Другата част, която остава вярна на своето политическо минало, загива в концентрационните лагери и затворите или емигрира в чужбина.

Но важното в случая е, че въпреки целия низ от унижения, предателства и ренегатство, с които Социалдемократическата партия дава безспорни доказателства за сноята готовност да служи на новия режим, да се приспособи напълно към него, подчинявайки се безусловно на всички негови искания, тя бе разпусната. Точно това показва, че фашизмът по начало се стреми към абсолютен политически монопол на своята партия, че неговата цел е еднопартийна система, а не политическа коалиция.