Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 220

Четвъртата асамблея на студентите (предишните три бяха в 1956, 1962 и 1964) в началото на 1965г. прие декларация, която изразява всъщност програмата на новото студентско движение: «а) профсъюзна свобода, разбирана като създаване на автономен, демократичен, представителен, свободен и независим профсъюз, неподлежащ на никакво политическо или академическо насилие; б) всеобща амнистия за всички, намиращи се под следствие, на глобените или затворени студенти; в) свобода на мисълта в университетите; г) свобода на сдруженията в университетите; д) солидарност с трудещите се, които се борят за същите демократически искания» (26–40 и 41).

На 27 февруари 1965г. на едно събрание в аудиториите на Мадридския университет. Четвъртата асамблея се обявява «за висш представителен орган на новото, независимо, демократично студентско профсъюзно движение» (20–41).

Впоследствие всички демонстрации, стачки или протести се провеждат под ръководството на съответната асамлея на студентите. «На 2 март 1965г., в Деня на студента, няколко хиляди студенти от Мадрид по решение на Четвъртата свободна асамблея излизат на демонстрация против репресиите и клеветническата кампания на франкисткия печат. Пред зданието на управлението на печата студентите късат и мачкат по платното на улицата официалните франкистки вестници. Против демонстрантите е била хвърлена въоръжена полиция.

… Събитията продължават да се развиват. В Барцелона на 22 и 23 март 1965г. се събират на първото национално кординационно съвещание избраните от студентите представители на университетските окръзи на Мадрид, Барселона, Билбао, Саламанка, Валенсия, Овиедо, Сарагоса, Валядолид. Това са били делегати от висшите учебни заведения на Испания, обявили своето излизане от Франкисткия СЕУ. Те приемат манифест, в който заявяват, че „за студентите СЕУ отдавна е мъртъв“, както и декларазия за принципите, където подробно е разработена организационната структура на новия, свободен, независим и демократичен Национален профсъюз на студентите. На барселонското съвещание за пръв път се слива в едно гласът на свободните асамблеи, отразил цялата широта и мощ на антифранкистките студентски демонстрации.

На Франковото правителство се наложи официално да признае фактическият крах на СЕУ. На 2 април 1965г. Министерският съвет утвърди тъй наречения „постановяващ декрет за професионалните сдружения на студентите“. Неговата цел се състои в това, като отхвърля срамното название и формално като провъзгласява изборност на ръководството на студентските сдружения от горе до долу, да се опита да запази самата система за правителствен контрол над цялата студентска организация» (26–41 и 42).

Разбира се, свободните студентски организации категорично отхвърлиха правителствения декрет и фактически сега в испанския университет наред с умиращия СЕУ съществуват свободни, независими и демократични студентски профсъюзни сдружения, които изразяват техните интереси.