Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 218

Опозицията на левите фалангисти спрямо францистката държава понякога взема твърде остри и дръзки форми. Един от тях, някой си Хосе Рамон Алонсо Урдиалес, при чествуването годишнината от смъртта на основателя на Фалангата, извиква направо в лицето на Франко: «Предател!», за което е осъден на 12 години строг тъмничен затвор (26–96).

Франкисткият журналист Антонио Хименес Перикас е също осъден на 10 години тъмничен затвор. Синът на един от основателите на Фалангата Санчес Масас, студентът Хосе Антонио Санчес Масас Ферлосио (както се вижда, студентът е кръстен на името на основателя на Фалангата!), е осъден за «нелегална пропаганда». Авторът на фалангисткия химн «С лице към слънцето», писателят Дионисио Ридроехо, публично осъди убийството на комуниста Хулиан Гримау (член на ЦК на ИКП), за което е държан няколко месеца под арест.

Процес за «подстрекателство» на селяните е бил започнат «над един от основателите на Фалангата — директора на „Расета рурал“ граф Монтарко» (20–98).

Лабаде Отермин, също един от представителите на старата фалангистка гвардия, член на Националния съвет на Фалангата и дългогодишен граждански губернатор на Астурия, се обявява против казионните профсъюзи, заявявайки, че те са «загубили своето лице и престиж, преминавайки напълно в служба на правителството, което по-скоро ги използува като политически инструмент, отколкото като средство за изразяване желанията на трудещите се» (26–98). Същевременно той се застъпва за реформиране на профсъюзите, при което «изборната линия да вземе надмощие над политическата линия, която днес е господствуваща» (26–98).

Даже Хосе Солис Руис, доскорошният министър-генерален секретар на Фалангата, по повод работническите стачки си позволява да заяви в международния клуб по печата в Мадрид, че: «Не е достатъчно да се забрани стачката, трябва да се установи система, която би я направила ненужна» (26–98).

Освен тези индивидуални актове на опозиционно отношение към правителството и неговата политика фалангистите, особено от левицата, правят и колективни протести, присъединявайки се към работническите демонстрации. «В първомайския манифест към испанските трудещи се в 1963г. работническата профсъюзна опозиция отбелязва, че в стачките на някои места са взели участие тъй наречените „леви фалангисти“, които все повече се чувствуват отдалечени от режима».