Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 219

«Левите фалангисти» излязоха с критика на правителството. 52 човека — сред тях президентът на кръжока Хосе Антонио и 7 члена на Кортесите — изпращат на Хосе Солис Руис писмо, в което се подчертава: «В течение на последните шест години правителствената политика доведе работниците до неподчинение, като не им остави друго средство освен бунта, в резултат на което Испания и целият свят узнават за несъгласие с тази политика…» (26–97).

3. Разпадане на системата от масови казионни организации

След фашистката партия разложението обхваща системата от казионни масови организации, които остават без политическо ръководство и контрол. Отделянето на фашистката партия от държавата и особено враждебното и отношение към нея води до бързото разкриване на казионния антиработнически характер на «вертикалните профсъюзи». Пада цялата идеологическа гарнитура, грижливо изграждана в течение на десетилетия от фашистката партия, с единственото предназначение да крие истинската природа и функции на «вертикалните профсъюзи». Те също започват да се дистанцират от държавата и да се обявяват против нея.

По такъв начин се осъществява процес, обратен на онзи, който се извършва при възходящото развитие на фашистката държава, когато тя, вземайки под свой контрол масовите организации, от оръдие на трудещите се ги превръща в оръдие против трудещите се. Сега става обратното: като се откъсват и противопоставят на буржоазната държава, профсъюзите отново стават оръдие на трудещите се против държавата. От резерв на държавата, който тя използуваше за смазването на своите противници, те се трансформират в неин враг, срещу когото тя е принудена да хвърля въоръжена полиция и войска.

Този процес на превръщане взема твърде разнообразни форми — от политическите демонстрации и събрания до създаването на нови масови организации.

Основната, ярко изразена тенденция е премахването на старите принципи на казионните организации, разпускането след това на самите организации, като на тяхно място се изградят нови масови организации на трудещите се и младежта върху демократичните начала, основани на пълната доброволност.

Студентите например масово бойкотират СЕУ (Испански университетски синдикат), основан през 1936г. от Фалангата като задължителен фашистки профсъюз за испански студенти. С влизането в университета властите задължително зачисляват студентите за членове на СЕУ. Неизменните искания на студентските демонстрации от 1956–1957г. насам са: да се премахне СЕУ и се изградят свободни профсъюзи, да се възстанови автономията на университетите и се върнат гражданските и политическите свободи на страната и т.н. «Към края на 1964г. излизането на факултетните студентски организации от СЕУ става почти повсеместно» (26–39). Затова СЕУ през 60-те години с основание се третира като «потъващ кораб». Студентските организации, които напуснаха СЕУ, се обединиха в Свободната асамлея, която в процеса на борбите стихийно се формира като нова демократична форма на студентското профсъюзно движение.