Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 213

Желю Желев

Или да вземем атентата в главната квартира на Хитлер в Източна Прусия. Щауфенберг се връща със самолета в Берлин и съобщава на заговорниците, че Хитлер е мъртъв. Някой от тях се колебаят, искат да се уверят в смъртта на фюрера, за да се решат твърдо да действуват. Колебае се и Химлер, който отдавна е осведомен за подготовката на заговора. Благодарение на радиото само два часа след несполучливия опит за покушение Хитлер произнася реч и с това разколебава напълно заговорниците. Ако не бе радиото като средство за бърза свръзка, въпреки че Хитлер остава жив, войските в Берлин можеха да въстанат. Разбира се, то далеч не е главна причина за неуспеха на преврата, но даде възможност за бързото реагиране срещу метежниците — положение, което при такъв род «предприятия» има огромно значение.

Ето защо твърдението, че фашистката диктатура е рожба и на индустриалното общество, не е никакво преувеличение. Модерната техника на XX век не само усъвършенствува диктатурата, като и предоставя по-финни средства, но създава и някои предпоставки, без които фашистката държава в крайна сметка технически е невъзможна. Без радиото, телефона, телеграфа и киното са немислими такива съществено важни нейни черти като: а) масовата и всеобхватна пропаганда; б) тоталния шпионаж; в) механизирането на апарата; г) изграждането и ръководенето на моторизирани армии, както и ежеминутното следене на тяхното придвижване.

Четвърта глава

Разпадане на фашистката държава

1. Отделяне на фашистката партия от държавата

Както не може да се изгради завършена фашистка система без абсолютен политически монопол на фашистката партия така не може да се ликвидира този монопол, без да бъде отделена фашистката партия от държавата. По какъв начин ще се осъщетви това отделяне — по военен път, както стана в Германия и Италия, или по мирен, както протече в Испания, — това е въпрос, който зависи от конкретните исторически обстоятелства. При всички случаи обаче е валидна закономерността, че без отделянето на фашистката партия от държавата не може да се мине от еднопартийна диктатура към традиционната буржоазна демокрация с многопартийна система, с граждански и политически свободи (на словото, печата, сдруженията, труда, местожителството и пр.).

В Испания този процес се извършва при мирни условия вследствие на закономерното узряване на вътрешните противоречия. Затова «испанският вариант» представлява особен интерес. Той олицетворява прехода от фашизма към предстовителните институции на либералната демокрация в чиста форма, без примеси на външните обстоятелства, които при другите два случая (Германия Италия) в значителна степен деформират обективната логика на събитията и пречат та да бъде уловена с максимална точност и пълнота. Нещо повече, непрегнатият темп на военните действия в края на Втората световна война не позволяваше никой от процесите да се развият напълно. Те се изживяват или остават в зачатъчна форма поради липса на време или подходящи условия. Трудно е например да се предсказва какво би било поведението на фашистката партия, след като тя се окаже изолирана и отделена от държавата.