Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 215

Като говори за тази реорганизация на кабинета, Хосе Гарсия пише «От 18 министерства на предишния кабинет бяха заменени осем. Фалангата, разполагаща в правителството от 1957г. с три министерски портфейла, сега запазва само едно министерство. Болшинството от министрите се оказват представители на „Опус ден“, освен това в правителството бяха включени пет генерали и двама контраадмирали. Важна особеност бе учредяването в новото правителство на поста заместник-председател на Министерския съвет, на който бе назначен генерал-капитан Мунос Грандес. Бившият командуващ „Синята дивизия“ стана втори държавен деец на франкисткият режим след Франко» (20–454). С други думи, Франко определи за наследници на франкизма генералите, а не Фалангата.

Втората реорганизация от 1965г. става пак за сметка на Фалангата. Франко засилва влиянието на финансовия капитал, чиито интереси са най-добре представени от «Опус ден». Между новите министри са: министърът на финансите Хуси Хосе Еспиноса — активен привърженик на «Опус ден» и министърът на търговията Фаустино Гарсия Минхо — също от средите на «Опус ден» и свързан най-тясно с банките, министърът на селското стопанство Адолфо Диас Амброна — крупен земевладелец; министърът на правосъдието Антонио Мариа Орион-и-Уркихо, принадлежащ към най-могъщите представители на финансовия капитал в Испания.

От тези факти не е трудно да се види, че режимът на Франко действително сменя своята главна опора, като се прехвърля от Фалангата върху военната част на финансовия капитал. Същевременно те показват разложението, разпадането на диктатурата, защото става дума за нейната главна опора — фашистката партия, владееща и командуваща държавата. Да се откъсне фашистката партия от държавата — това значи да се срути главната опора на фашистката тоталитарна система, след което нейното пълно разрушаване става неизбежно.

Фашистката партия е църквата на тоталитарната фашистка държава. Именно тя дава идеологическа и политическа санкция за всяко деяние на държавата. Не става дума за случайно сравнение. Касае се за дълбока аналогия, която съществува между фашистката държава на XX век и средновековната феодална монархия.

1. Ако феодалната монархия има църквата като своя идеологическа опора, то фашистката държава намира същата опора в монопола на управляващата фашистка партия.

2. Както църквата е носителят на духовната реакция (обскуратизма) в средновековната държава, така и фашистката партия е носителят на духовната реакция («партийното мракобесие») в тоталитарната фашистката държава.

3. Както средновековната църква има специална институция за преследване на идеологическите противници или еретици, в лицето на инквизицията, така и фашистката партия има специална идеологическа институция за борба с враговете на «държавата и народа» в лицето на тоталната фашистка цензура и държавна сигурност.

4. Както феодалната монархия се опира на извъникономическа, политическа принуда, така и стопанството на фашистката държава се крепи на чисто политическото принуждение: работникът в единия и другия случай е третиран като собственост на държавата и като такъв е длъжен да се подчинява на последната.