Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 212

«Предишните диктатури — забелязва в показанията си А. Шпеер — се нуждаеха от квалифицирани сътрудници за низшите организации, от лица, които могат да мислят и да действуват самостоятелно, авторитарната система в периода на господството на техниката може да се откаже от тях, средствата за свръзка позволяват да се механизира дейността на низшите звена от управлението на държавата. Като следствие от това възниква нов тип безсловесен изпълнител на заповеди» (89–299 и 300).

Механизирането на апарата на свой ред поражда други важни следствия: 1. Премахва бюрократическата мудност в действията на апарата. Той става оперативен. В този смисъл бюрокрацията при фашистката държава съществено се отличава от традиционната бюрокрация с бързината на действията; щом отгоре спуснат заповед, в която ясно е казано всичко, апаратът я изпълнява бързо, точно, без протакане. Типичните белези на бюрокрацията се проявяват само в онези случаи, когато по долните инстанции трябва да поемат отговорност или да проявят самоинициатива. 2. Апаратът като цяло е много по-послушен и изпълнителен. Той е здраво свързан и подчинен на центъра, защото се намира под поставения му контрол, а самият контрол става двупосочен — както отгоре, така и отдолу. Чрез радиото низшите инстанции са също информирани за плановете или намеренията на центъра, така че никое междинно звено не е в състояние да измами подчинените си или да ги дезинформира.

Ето защо в условията на фашизма става технически невъзможно например отцепването на някаква провинция — едно толкова характерно за феодалните монархии явление. Ако допуснем, че дадена междинна инстанция откаже да се подчинява на метрополията и провъзгласи своята независимост спрямо нея, тя може да бъде изолирана или унищожена от центъра, тъй като той може да се обръща направо към най-низшите звена и да ги командува. Чрез радиото центърът би могъл с максимална бързина да мобилизира апарата на другите организации в държавата и пр. В обкръжението при Сталинград можеше фелдмаршал Паулус да се предаде по-рано поради безсмислената съпротива, ако главното командуване нямаше директна и ежеминутна радиовръзка с низшите звена (например с войските СС). Тъкмо това лишаваше фелдмаршала като най-висша инстанциа на този участък от фронта от каквато и да е самостоятелност. Ако Паулус би отказал да се подчинява на безрасъдната заповед на Хитлер за съпротива до последния човек, той щеше вероятно да нареди по радиото на есесовските части да арестуват маршала и да го разстрелят като изменник. При старите средства за комуникация при същата отдалеченост от центъра Паулус като главнокомандуващ щеше да има почти пълна самостоятелност при вземането на решения.