Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 210

За да се разбере механизмът за премахване на безработицата (в Германия през 1933г. тя достига 5 и половина милиона души!), трябва да се има предвид, че фашистката държава може да поддържа постоянно нисък стандарт на живота при непрекъснато увеличаващо се производство. Чрез терористичния апарат и системата от казионни масови организации държавата парира всякаква съпротива още в зародиш, а чрез монолитната и тотална пропаганда тя «убеждава» в правотата на своята икономическа политика.

След като трудът е принудителен, пред фашистката държава въпросът за стойността на работната сила престава да бъде въпрос, кайто подлежи на решаване. Благодарение на това фашистката държава винаги има на разположение неограничено количество евтина работна ръка. Ето защо за разлика от либералната буржоазна система тя може да си позволи лукса да хвърли огромно количество работна сила за мероприятия без стопански ефект, но с голямо военно значение като аутобани, погранични укрепления, мостове и пр., тя може да изгради автракична икономика, макар и да струва далеч по-скъпо, отколкото ако работи с вносни суровини. Накрая тя може да развива с бързи темпове най-модерна военна икономика, за каквато традиционната буржоазна държавна дори не може да мечтае.

В това отношение много са интересни мислите на Рапард за нацистката икономика, казани през 1936г. на конгреса на икономистите, говорещи френски език: «Ако считаме, че критерий за успех е да поставиш в действие максимум труд за минимален доход, германският опит е един триумф, но ако считаме, че стойността на една икономическа система се мери с достигането на максимален доход за минимален труд, това е пълен провал… Казва се, че автракичната германска икономика е унищожила безработицата: и няма защо да се учудваме, в затворите няма безработни» (155–57).

7. Фашистката държава — рожба на индустриалното общество

Тоталното обхващане и подчиняване на цялото общество на държавата, което е специфична същност на фашизма, беше невъзможно преди XX век. В този смисъл и фашистката държава бе исторически невъзможна, преди нашата епоха да създаде необходимите технически предпоставки. Под това се подразбират преди всичко модерните средства за комуникация и пропаганда — радиото, киното, телефонът, и високоговорителите.

«Диктатурата на Хитлер — заявява Алберт Шпеер в показанията си на Нюрнбергския процес — се отличава в едно принципиално положение от всички негови предшественици в историята. Това беше първата диктатура на индустриалната държава в епохата на съвременната техника, тя изцяло и напълно господствуваше над своя народ и техника. С помощта на такива технически средства като радиото и високоговорителите на 80 милиона души бе отнето самостоятелното мислене, те бяха подчинени на волята на един човек. Телеграфът, телефонът, радиото даваха например възможност на висшите инстанции да предават своите заповеди непосредствено на низшите организации, където те, предвид техния висок авторитет, се изпълняваха безпрекословно. Това доведе до такова положение, че многочислени инстанции и щабове бяха съединени непосредствено с върховното ръководство, от което се получаваха ужасни заповеди: Като следствие на това беше надзорът над всеки гражданин на държавата и строгото замаскирване на престъпните деяния. За страничния наблюдател този държавен апарат ще се стори неразбория между всички проводници на телефонната станция, но точно така, както и станцията, този апарат ще се управлява от една воля» (89–299 и 300).