Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 204

Тя има възможност да използува слабите страни на буржоазната демокрация, която на свой ред не може по никакъв начин да компенсира.

1. Либералната демокрация разрешава съществуването на всички и всякакви политически партии, в това число и на фашистката партия, която е принципиален противник на многопартийната система. Но наличието на една фашистка партия в съседна либерално-демократична държава е винаги агентура («пета колона») на фашистката държава. Тя е своеобразно продължение на управляващата фашистката партия, на тоталитарната държава в либералнодемократичната страна. За фашистка Германия такава «пета колона» в Австрия бяха австрийските националсоциалисти, в Чехословакия — судето-немската партия на Хейнлайн, в Белгия — белгийските националсоциалисти, във Франция — кагуларите, които искаха установяването на авторитарна държава начело с Петен, в Англия — фашистката партия на Мосли. Днес е добре известно каква роля играха фашистките партии в навечерието на Втората световна война и по време на войната. Те просто разчистваха пътя на немските войски, сътрудничеха с окупационните власти и пр.

Класически образец в това отношение е норвежката фашистка партия «Нашьонал сомпинг», която не само подпомогна навлизането на немските войски в Норвегия през април 1940г., но и състави колаборационистко правителство, което заедно с окупаторите извърши големи престъпления срещу норвежкия народ. Името на нейния фюрер Видкун Кунзлинг, оглавил колаборационисткото правителство, стана нарицателно, символ на национално предателство.

Всяка от страните, станали жертва на агресията, беше предадена отвътре от местните фашистки партии, които съществуваха по силата на многопартийния характер на буржоазната демокрация.

2. Наличието на граждански и политически свободи при буржоазната демокрация — на словото, печата, сдруженията и т.н., колкото и да са формални, дава възможност на фашистката държава за широка пропаганда в своя полза: чрез съответната фашистка партия, с подкупване на част от пресата на съседната страна, пряко експортиране на големи количества литература, специални емисии по радиото и пр. По свидетелството на Курт Рис до 1937г. Гьобелс е поел контрола на около 330 вестника, излизащи в чужбина на немски език, без да се включва в това число голям брой швейцарски, елзаски и чехословашки вестници (102–161).

Обратното, либералната демокрация няма никакви възможности за пропаганда във фашистката държава и да влияе идеологически върху нейния курс. Тоталната фашистка цензура не позволява внасянето на чужда в идейно отношение литература, съществуването на демократически партии, както и свободните контакти между гражданите. Тя заглушава дори предаванията на радиото от демократическите страни, а през военния период стига до запечатване на радиоапаратите.

3. В икономическата област фашистката държава разполага с неограничени средства. Практически тя може безгранично да снижава стандарта на живота било като увеличава данъците, като въвежда нови данъци или като повишава цените на стоките за масово потребление и намалява реалната стойност на заплатите. С други думи, тя спокойно върши това, за което нито едно либералнодемократично правителство не може дори да мечтае.