Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 206

Ето защо, за да се гарантират срещу постоянната заплаха на тоталитарния фашистки агресор, демократичните съседи са принудени сами да се тотализират, орязвайки едни или други граждански и политически свободи, ограничавайки самата демокрация. Наличието на тоталитарен съсед превръща предимствата на буржоазната демокрация в минуси, които заплашват да я погубят. Така фашистката държава тласка застрашените страни към тоталитаризъм и отказ от демокрация.

Навечерието на Втората световна война е твърде поучително в това отношение. Англия, класическият представител на буржоазната демокрация и родината на парламента, беше принудена, в противоречие с традициите на многопартийната система, да наложи ограничения на фашистката партия на Мостли. Когато последната опита да се реорганизира изцяло по образец на нацистката партия начело с фюрер, партийни униформи и въоръжени отреди, правителството не позволи тези реорганизации. При наличието на хитлеристка Германия партията на Мостли все по-определено започна да се превръща в «пета колона» в страната. Така тоталитарният съсед (Германия) принуди английското правителство да направи една антидемократична стъпка, по същество стъпка към тоталитаризма. Разбира се, тогава в Германия много плакаха за потъпкването на либералната демокрация, разобличаваха нейния фалш и т.н. Аналогична история се получи със САЩ — типичен представител на буржоазната демокрация по онова време. Германският фашизъм се възползува от своите «предимства» и организира масов шпионаж в тази страна: туризъм, клубове на приятелите на хитлеристкото движение, инженери на специализация във военните и химическите заводи, художествени ансамбли, киноснимачни колективи и пр. Буржоазнодемократичният режим дава отлични възможности за това. Курт Рис пише, че през тези години Америка е била «рай за шпионите». САЩ нямаха дори необходимата юридическа база за борба с тоталния шпионаж, пред него те се оказаха беззащитни.

«1939 година, годината, когато се зароди тоталният шпионаж, завари САЩ неподготвен. Тази силна държава всъщност не притежаваше нито разузнаване, нито контраразузнаване, нито дори истински закони срещу шпионажа» (102–72). Но развоят на събитията се оказа по-забавен, отколкото можеше да се очаква.

«Положението се усложняваше от обстоятелството, че законите, които се отнасяха да шпионажа, бяха съвсем недействителни. Така в случай, че обектът на шпионажа не бъде установен, никой не може да бъде обвинен и съден за шпионаж. Дори ако в арестувания е намерен таен документ, придобиването на който може да стане само по нелегален път, и това не се смята достатъчно доказателство за шпионска дейност. В този случай се разрешаваше той да бъде съден по онзи текст от закона, предвиждащ наказание само за извършване на кражба» (102–73).

Разбира се, през следващите години САЩ създадоха контраразузнаване, разшириха разузнаването, издадоха закони за съдене на шпиони от всякакъв вид. Но то стана пак в ущърб на буржоазната демокрация, с увеличаването на терористичния апарат на държавата и намаляване на сигурността на отделната гражданска личност. И за това развитие на нещата голяма заслуга имаше преди всичко тоталният шпионаж на фашистка Германия.