Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 202

Фашистката държава в този смисъл е казарма, в която няма цивилни лица, няма частни интереси, независими от държавата. При нея гражданското общество е продължение на държавата, нейна формална част — изцяло подчинена и обезличена от диктатурата.

Оттук и нейните претенции да отъждествява себе си с народа (не просто с «народните интереси» — нещо, което прави всяка държава, — а със самия народ!), с обществото, родината, националното и пр. Оттук и нейната практика от името на народа и в името на народа, родината, обществото да унищожава безпощадно всяка антидържавна проява като «антинародна», антиобществена, антипатриотична, антинационална и пр.

Най-после оттук онзи добре познат демагогски стремеж за поставяне етикета «народен» върху повечето бюрократични институции. Например в Германия гражданското опълчение за вътрешна отбрана на страната се нарича «Народно опълчение» («Фолксщурм»), Върховният имперски съд — «Народен съд» («Фолксгерихт»), детската казионна организация — «Млад народ» («Юнгфолк»), масовият автомобил, който Гьобелс обещаваше на Третия райх — «Народна кола» («Фолксваген») и пр.

Така че фашистката държава може да се разглежда като висша форма на авторитарна държава, т.е. като завършена авторитарна държава, прокарала своя принцип тотално, във всички сфери на обществения и частния живот. За разлика от нея обикновената авторитарна държава разпространява основния си принцип само в сферата на държавния апарат (чиновничеството, армията, полицията). Вън от тези рамки споменатия принцип губи смисъла си. Поради това авторитарната държава има като реална или потециална противоположност гражданското общество, като нещо различно от нея. Това не значи, че авторитарната държава не желае да контролира гражданското общество и да разпростре своите принципи върху него. Напротив, тя също се стреми към всеобхватна диктатура, но по силата на обективните обстоятелства не може, защото не разполага със системата от масови организации, характерни за фашистката държава, чрез които тя държи в ноктите си гражданското общество, както и всяка отделна личност.

Типичен пример на авторитарна държава представлява пруската монархия през първата половина на XIX век. Тя контролира гражданското общество, неговите идеи, претендирайки същевременно за носител и изразител на неговата идеология — християнството. Но тя няма масови организации, за да осъществява на практика този контрол, а разчита единствено на полицията като орган за насилие. Тъкмо поради невъзможността от тотален контрол дори в една авторитарна държава като Прусия стават множество непредвидени и противоречащи с интересите на самата институция събития.