Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 201

4. Фашизмът успява да унифицира духовния живот на обществото, като го подчини на своята идеология, докато военната диктатура само го тероризира: в тази област фашизмът освен разрушителна дейност се опитва да върши и позитивна, докато военната диктатура се ограничава само с негативна работа.

5. Най-после фашизмът изгражда тоталитарна държава, посредством която ефикасно контролира цялото гражданско общество, докато военната диктатура не винаги може дори да изгради една авторитарна държава, за каквато мечтаят обикновено военните.

Всичко това прави военната диктатура много нестабилна. Опирайки се само на терора, тя лесно може да падне, след като тази опора морално се износи. За разлика от нея фашизмът може да маневрира, като слага според случая ударението ту на терора, ту на идеологическата или пропагандната работа.

Ето защо военната диктатура скоро се изправя пред алтернативата: да се върне към принципите на традиционната буржоазна демокрация или да прерастне във фашистка диктатура със съответната тоталитарна система. Военната диктатура, която се опитва да съществува по-дълго, отколкото позволява нейната политическа природа, най-често бива съборена чрез нов военен преврат. Защото военната диктатура, след като се опира само или главно на армията, не може да елиминира един нов военен преврат.

Несравнимо по-голямата стабилност на фашистката диктатура се изразява в това, че като си създава широка социална опора в гражданското общество, тя изключва възможността за военен преврат при нормални условия. Само при дълбока политическа криза, настъпила в резултат на неуспешна война, армията може с преврат да събори фашистката партия от власт. Кой би могъл например да си представи военен преврат в Германия през 1937г. или 1938г.? Самото население би въстанало в защита на Хитлер и нацисткия режим.

4. Различия между фашистката и авторитарната държава

В литературата понятията «авторитарна държава» и «фашистка държава» много често се смесват или се подменят едно с друго като напълно еднозначни. Това особено важи за литературата от 30-те и 40-те години. При изследването на италианския фашизъм обикновено явление е дори у един и същ автор да се редуват тези две понятия.

Всъщност такава словоупотреба е неоправдана. Тя издава повърхностен анализ, при който явлението се взема за същност, а последната остава неразкрита. От друга страна, тази грешка не е и случайна: тя има своето обективно основание в реалното сродство между тоталитарната и авторитарната държава.

Всяка фашистка държава е авторитарна, но не всяка авторитарна държава е тоталитарна. Авторитарният принцип е фундаментален във всяка бюрократическа йерархия. В този смисъл всяка бюрократическа държава е повече или по-малко авторитарна. Например монархията, както и военната диктатура са типични авторитарни държави, но без да са тоталитарни.

Различието между фашистката и авторитарната държава е в това, че фашистката държава провежда авторитарния принцип в целия обществен живот: не само в държавния апарат, но също в партията, масовите организации, литературата, изкуството, науката и пр. При нея не съществува автономно спрямо държавата гражданско общество. Всички поданици са войници на държавата, длъжни са да се подчиняват и изпълняват нейните принципи и заповеди. Всеки, който се отклони от тези задължения, автоматически се обявява за предател, изменник и бива изхвърлен, деградиран или ликвидиран от фашистката държава.