Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 199

Така че един антифашистки военен преврат по необходимост трябва да прерастне и обикновено прераства във военна диктатура, която трябва да предпази новата власт както отляво, така и отдясно от едно антифашистко въстание на демократичните сили, което би могло да я смете, или от фашистко въстание на привържениците на съборения режим.

Затова маршал Бадолио веднага след преврата обяви обсадно положение, забрани политическите партии и масовите антифашистки демонстрации, мобилизира железопътните и промишлените работници.

Същевременно неговото правителство не можеше в присъствието на немските дивизии да разпусне фашистката партия и милиция. Затова то се опита да ги постави под свой контрол, като включи фашистката милиция в армията, а ръководните лица на фашистката партия мобилизира на офицерски длъжности.

Във всеки случай през 45-дневното си управление — от 29 юли до 5 август 1943г. — Бадолио прие редица мерки за разрушаването на структурата на фашисткия режим: декрети за разпускането на фашистката партия, на Великия фашистки съвет, за премахването на Особения трибунал. Палатата на фашизма и корпорациите, както и ликвидацията на Института за фашистка култура. Освен това правителството промени названията на министерството на корпорациите, Министерството на народната култура, както и ликторските снопове на военната униформа със звездички, а фашисткият поздрав отпадна и т.н. (118–327).

Да каква степен е реална опасността от фашистко въстание при военен преврат в тоталитарната държава, може да се види от някои документи, останали от 20 юли 1944г. в Германия. Хората, които готвят този преврат, не смеят да поемат върху себе си отговорността за убийството на Хитлер, за да не насочат омразата на народа срещу себе си. Те възнамеряват да предсавят убийството на Хитлер като дело на партийната върхушка, като престъпен акт на «една безсъвестна клика от тилови партийни ръководители». В проекта за заповед на Витцлебен, който след преврата трябваше да поеме поста главнокомандуващ въоръжените сили, се казва: «Фюрерът Адолф Хитлер е мъртъв Безсъвестната клика от тилови партийни ръководители направи опит, използувайки създалото се положение, да нанесе удар в гърба на тежко борещия се фронт и да узурпира властта за своите политически интереси. В този час на най-голямата опасност имперското правителство обяви извънредно положение в страната, за да се поддържат правото и редът, и ми възложи да поема изпълнителната власт… Представителите на изпълнителната власт отговарят за поддържането на реда и обществената безопасност. Всяка съпротива срещу военната изпълнителна власт трябва да бъде безмилостно смазана. В този час на най-голяма опасност единството на въоръжените сили и поддържането на реда са висш закон» (76–206).