Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 198

Че при фашистката система армията действително е най-опасната за партията организирана и въоръжена сила, която в определен момент може да я събори от власт, се потвърди в опита за преврат на 20 юли 1944г. Този преврат не успя само поради изключително ограниченото политическо мислене на немските генерали, част от които не се реши да престъпи клетвата си пред фюрера или пък сама не беше свободна от онези идеологически принципи, които нацизмът беше успял да втълпи на народа до степен на предрасъдъци.

Но така или иначе, исторически факт е, че само армията може да се зарегистрира като сила, способна да се противопостави на нацистката партия и да я събори от власт. В този смисъл показателен е самият план за преврата, предвиждащ арестуването а) на партийния апарат, и б) на онази част от политическата полиция, на която непосредствено се опира партияга — гестапо и СС.

Падането на Мусолини през юли 1943г. илюстрира оше по-убедително същата закономерност. Дучето фактически бе съборен от неговите генерали, които представляват най-могъщата въоръжена сила — армията. «Големият фашистки съвет, който не бе свикван от 7 декември 1939г., се събра на 24 юли 1943г. и след 10-часово непрекъснато разискване, с 19 гласа, срещу 7, бе решил да покани Мусолини да поиска от краля да поеме заедно с действителното (не Мусолиновото) военно командуване върховния почин на решения, които му дават нашите институции» (45–736).

Два дни по-късно, на 26 юли, изоставен от най-близките му сподвижници, включително и от неговия зет граф Чано, Мусолини подава оставка. Впрочем още на 25 юли той е арестуван. Това означава, че е извършен преврат. Новото военно правителство начело с маршал Бадолио, пазейки в най-строга тайна арестуването на Дуче, го отправя на остров Понца. То не разпуска фашистката партия и милиция, както би следвало да се очаква, поради особеното положение в страната. В Италия пребивават значително количество немски дивизии (от лятото на 1943г. в Италия са настанени седем немски дивизии (113–195), които лесно биха могли да съборят новото правителство и да върнат Мусолини на власт, за да запазят Италия като свой съюзник. От друга страна, при наличието на немски войски такъв акт би могъл да предизвика фашистко въстание, тъй като държавният и партийният апарат си остават предани на Мусолини.

При това положение правителството на Бадолио можеше само да излезе с възвание, в което да заяви, че ще продължи войната на страната ня Германия, и да крие Мусолини от немското разузнаване, докато настъплението на съюзническите войски не направи възможно откритото скъсвани с Германия.

Изобщо характерна особеност при военен преврат в условията на тоталитарната държава е преходът от фашистка диктатура към военна диктатура, която се характеризира с по-малка политическа стабилност и пълнота (но не и острота!) на терора. Един военен преврат никога не може да извърши преход от фашизъм към традиционната либерална демокрация поради чудовищното политическо напрежение, което освобождава. Ако се опитаме да си представим подобен експеримент, той би могъл да завърши в зависимост от съотношението на силите, с фашистко или с антифашистко въстание, с вероятност за гражданска война. При всички случаи обаче военните, които извършват преврата, ще загубят контрола над политическия ход на събитията и сами ще станат жертва на онези сили, които са освободили.