Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 17
Желю Желев
— Вие родители нямате ли? — попитах го аз, — защо не са се разтичали? Защо не са вдигнали шум? Защо не са алармирали общественото мнение? Как може да се мълчи пред такова политическо свинство?
Момчето ми каза, че родителите му са се опитали тук и там да потърсят помощ, но ги заплашили, като им казали, че е в техен интерес да мълчат, защото иначе щяло да стане по-лошо.
Хората наистина се изплашили за сина си и се примирили със «съдбата».
В заключение бих искал да се извиня на читателя за прекалено многото факти, с които е отрупан този предговор — нещо, което обикновено не е прието да се прави. От друга страна обаче мисля, че поради особената съдба на книгата, това не би трябвало да се счита за недостатък. Фактите от нейната политическа биография доизясняват смисъла и значението на съдържанието и, дешифрира го, доразвиват го. Издателите, читателите и репресивните органи чрез отношението си към нея, чрез действията, които те предприемаха, или страданията, които понасяха около нейното издаване и разпространение, допълваха, дописваха, продължаваха нейния текст. Те продължават да го дописват и сега…
Уводни бележки
Противно на очакването, че с нарастващата дистанция на времето между края на Втората световна война и новите поколения от края на века все повече ще намалява интересът към темата за фашизма, свидетели сме на противоположната тенденция. Фашизмът като идеология, политическа система и социална практика предизвиква нарастващо внимание сред изследователите. Литературата на тази тема представлява огромна планина.
Очевидно причината за това странно явление не може да се търси само в историческия интерес към миналото. По всичко изглежда, че съществуват редица социални и политически причини, коренящи се в сложните условия на XX век, които допълнително подхранват този интерес: 1. Все още е жива основната маса от хората, които са били съвременници и участници в тези събития; войната по специфичен начин е изменила съдбата на всеки от тях или е оставила трайна следа в нея. При тези хора всяко по-сериозно изследване на фашизма се възприема и като своеобразно осмисляне на техния живот, борба и страдания. 2. На много места по планетата периодично възникват военно-полицейски режими, които охотно заимствуват методи и форми на политическа борба направо от арсенала на фашизма (физическото изтребване на политическите противници при Пиночет, геноцида в Кампучия и пр.). Тези режими също подхранват интереса към феномена, наречен фашизъм. 3. Сложната международна обстановка, периодично засилващото се международно напрежение и опасността от конфронтация между ядрените държави също ни припомнят уроците на Втората световна война, която беше разпалена от фашистките държави. Отново сме принудени да се връщаме към осмислянето на фашизма. 4. Най-после всеки опит да се интерпретират културните ценности, да се оценява сложната траектория на движението и развитието на културата и цивилизацията отново и отново ни връща към темата за фашизма като потенциална заплаха за тяхното евентуално унищожение, ако не се изкоренят завинаги неговите предпоставки.
