Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 188

Във Франковите Кортеси, където съгласно закона биват избирани 438 депутати (прокурадори), влизат членовета на правителствения кабинет, членовете на Националния съвет на Фалангата (100 души), председателите на различните държавни съвети и «вертикални профсъюзи» (не по-малко от 100 души), кметовете на столиците на провинциите на Испания, ректорите на университетите, плюс лицата, които «за забележителни услуги пред родината» се назначават от държавния глава. Към тези прокурадори се прибавят онези депутати, които ще бъдат избрани от казионните профсъюзи («вертикалните синдикати») црез всеобщо и равно гласоподаване. По този начин е изключена възможността в Кортесите да попаднат хора, които от гледна точка на Фалангата са нежелателни. Даже ако това стане по някаква случайност, винаги могат да ги отзоват чрез съответната организация, която ги е избрала, понеже и тя е под контрола на Фалангата.

При този механизъм на избиране на депутатите във фашисткия парламент в неговия състав се оказват, фактически, ръководните функционери на фашистката партия и представителите на изпълнителната власт. В Райхстага целият състав на депутатите носи партийната униформа на националсоциализма и в този смисъл външно той с нищо не се отличава от състава на партийните конгреси в Нюрнберг, където се наблюдава същата гледка. Работата обаче не се изчерпва само с външното сходство. Понеже Райхстагът има същия или почти същия състав като партийните конгреси, защото и в двата случая присъствуват: фюрерът, райхслайтерите на партията, гаулайтерите, част от крайслайтерите, ортсгрупенлайтерите и пр.; ръководителите на масовите организации (Германския трудов фронт, Женския националсоциалистически съюз, «Хитлерюгенд» и т.н.); редови националсоциалисти, които нищо не разбират от политика, но трябва да покажат «демократичното» начало на фашизма, или както италианските фашисти се изразяват, «интегралнато представяне на народа».

Ликвидацията на парламента като представител на законодателната власт на държавата и като върховен държавен орган обикновено се представя от теоретиците на фашизма като голямо реформаторство: освобождаване на парламента от недъзите му при традиционната буржоазна демокрация: «Фашисткото учение — обяснява един от тези теоретици — не само не е против парламента, но създава на мястото на сегашния парламентаризъм нов такъв, като прокламира нови принципи, които да легнат в основата му.»

… «В съгласие със своята теория за начина на формиране на националната воля фашизмът отрече по начало правото на политическите партии да посочват и избират членовете на парламента. Според него непоправимата котерийност на политическите партии им пречи да изберат за депутати най-добрите и най-дейните от гледището на интересите на държавата. Слабите и малки партии или нямат хора, или пък влизат в комбинации, които пращат в парламента случайни и нежелани за цялата нация хора. В силните партии, ако не са начело с корумпирани партизани, съществува едно тираническо вътрешно управление, което раздава или продава депутатските места. Винаги в големите партийни управителни тела има отделни, командуващи партията единици, които най-често не са заели първенството си по доказана дейност в полза на държавата» (112–203).