Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 187

Достатъчно е да си спомним за правата, които Хес (като заместник на фюрера), а по-късно Мартин Борман (като началник на партийната канцелария) имаха над законодателната дейност на райха или Великият фашистки съвет — над италианския парламент.

По такъв начин благодарение на изградената система се ликвидира всякаква реална политическа дейност в парламента, чието единодушие по всички въпроси е ехо от партийните конгреси, където всичко се приема с «Хайл Хитлер» или «Франко — Фаланга»!

През цялата история на фашизма не е познат случай, когато парламентът не е одобрил внесен за обсъждане закон от правителството, нито да е направено възражение или бламиране на правителството. Тези факти разкриват най-убедително напълно формалния характер на парламента като държавен орган и същевременно показват действителната му роля на трибуна, от която водачът на фашистката партия оповестява своите решения на гражданите и на външния свят.

Начинът на избиране на депутатите в парламента е също много показателен. Кандидатите се посочват направо от фашистката партия или от казионните масови организации, които са под нейния контрол. В Италия например кандидатите се представят от корпорациите и съставните им организации, като листата се допълва от Великия фашистки съвет, т.е. от висшия държавен и партиен орган на италианския фашизъм. «Вместо от партиите кандидатите се посочват от организираните производствени, стопански и интелектуални групи — организациите и органите на корпоративната държава. Към тях Великият фашистки съвет прибавя най-ценните хора от всички области на обществения живот, които нацията (разбирай: партията — Ж.Ж.) сама е издигнала като нейни водачи» (112–205).

Джоакино Волпе, говорейки за задачите на Върховния фашистки съвет, представя по следния начин неговия висш контрол над бъдещите «законодатели»; «Но другото право и дълг беше да се подберат предложените от синдикалните организации кандидати, за да се образува листата, която ще трябва да се представи на избирателите. Това ще рече, че бъдещите, излъчени от корпорациите законодатели трябва първо да минат през филтъра на едно съвършено политическо и фашистко тяло — Великия съвет» (17–139).

В Германия и Испания се процедира по същия начин. Масовите организации издигат своите кандидати, но понеже начело на масовите организации стоят членове на фашистката партия, работещи по нейните директиви, фактически кандидатите са издигнати от фашистката партия.