Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 140

26.10.1935г. «Фюрерът на траурно събрание за починалия гаулайтер Лопер в Десау» (164–496).

В официалното партийно издание на НСДАП са документирани и такива важни събития като чевствуване рождените дни на райхслайтерите и гаулайтерите. В петия том на «Третият райх» (1937) е зафиксирана снимка със следния текст: «Райхсфюрерът на СС и шеф на немската полиция Химлер поднася своите блогопожелания на министър — президента Гьоринг по случай неговия 44-и рожден ден. (Зад райсфюрера са: шефът на полицията за сигурността. СС — обергрупенфюрерът Хайдрих и шефът на полицията за вътрешния ред генерал Далюге.)» (166–437).

Както многократно бе подчертавано, в основата на култа лежи неограничената и тиранична власт, която нацистката държава предоставя в ръцете на управляващата партийно — държавна върхушка. Всеки от нейните представители е персонификация на тази власт.

Самата структура на бюрокрацията тласка към все по-голяма централизация на властта. И затова всеки функционер от йерархията се стреми да получи все повече власт в ръцете си. Това е едно от най-важните условия, за да издържи в борбата с конкурентите, които стават все по-агресивни.

Отначало Хитлер е само върховен водач на НСДАП и канцлер. Със закон от 1 август 1934г. той обединява постовете имперски президент и канцлер, съсредоточавайки и властта на имперския президент в свои ръце. На 4 февруари 1936г. той се самоназначава за главнокомандуващ на германските въоръжени сили. По този начин фактически става върховен ръководител на партията, държавата и въоръжените сили (фюрер, канцлер и върховен главнокомандуващ), т.е. вън от неговите ръце не остава никаква власт. Гьоринг в началото е само Министър без портфейл в кабинета на Хитлер. Впоследствие е вече министър на авиацията, генерал от СС и СА, генерален пълномощник по четиригодишният план, райхсмаршал, председател на Съвета по отбраната и шеф на гестапо в Прусия за известно време (до прехвърлянето на последната под ведомството на Химлер).

Алберт Шпеер е министър на въоръжението и военнната промишленост, делегат на партийната канцелария по всички технически въпроси, ръководител на главното управление на техниката на НСДАП, на Съюза на германските техници-националсоциалисти, на една от най-големите организации на Германския трудов фронт, пълномощник в щаба на Хес, генерал от СС е СА; Ханс Йост е групенфюрер от СС, държавен съветник, президент на Имперската Камара на писателите и на Немската академия за поезия. А Ханс Франк, райхслайтерът по юридическите въпроси на НСДАП, е заемал 11 отговорни поста в партията и държавата (87–719).

Това показва, че действително процесът на концентрация на властта във все по-малък кръг хора, застанали над закона и морала, но оправдаващи всичко с волята на фюрера, интересите на партията и народа, е добил завършен вид във фашистката тоталитарна система.

4. Култ към фашистката партия

Издигането на фашистката партия в абсолют, фетиш и олицетворение на непогрешимостта произтича от практически неограничената и власт. Всичко е подчинено безусловно на нейната воля: държава, масови организации, културни учреждения, спортни съюзи, дори частните въпроси на семейството, както и на отделния индивид. Неговото право на живот, както и оправдание за съществуването му не е признато априорно като общочовешка привилегия, а е функция от това, доколко индивидът допринася с нещо за каузата на нацистката партия. Вън от това неговият живот е вреден или безполезен.