Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 141

Партията е висш авторитет на истината, непогрешимостта и справедливостта. Тя не се обосновава пред никого, не отчита пред народа своите действия, а ги представя като изпълнение на висша историческа мисия. Извън рамките на фашистката партия няма истина. Истината е това, което отговаря на интересите на партията и нейната върхушка. За фашизма обективна истина, независеща от волята и стрмежте на партията е невъзможна.

Хитлер в заключителната реч на партийния конгрес през септември 1935г. заявява, че трябва «авторитетът на партията да бъде признат като последна контролна и решаваща инстанция и като последен съдник. Който не разбира това, не е способен да мисли исторически, творчески и конструктивно.

… Въпросът за погрешимост или непогрешимост тук не може да се разисква. Както не може да бъде позволено на един пълководец, на командира на една войскова част или дори на отделния войник да прилага своите схващания и мнения като мярка, когато се съмнява в правотата на някаква дадена му заповед, също тъй и в политическото ръководство и преследване на една цел странящият несговорник не може да извинява своите действия със своите възгледи, за които той твърди, че са прави, или с погрешността на възгледите, нарежданията и заповедите на партията» (128–270, 270).

От тази своеобразна партийна «гносеология» произтича не по-малко тоталитарната етика, според която, партията е винаги справедлива. Следователно всяко отклонение от партийната линия е неправилно и подлежи на санкциониране.

В партийния устав на НСДАП («Организационсбух дер НСДАП») е казано: «Правото е това, което служи на движението (става дума за националсоциалистическото движение — Ж.Ж.) и по такъв начин — ва Германия» (89–25). Гьобелс още по-ясно формулира (в 1933) основния принцип на партийния морал, който при господствуващото положение на партията е общодържавен, общозадължителен: «Всичко, което служи на националсоциализма, е добро, всичко което му вреди, е лошо и трябва да бъде отстранявано» (119–126).

Извън националсоциалистическото движение не може да се служи на Германия, на германския народ защото — както неведнъж бе подчертавано — от глед на точка на идеологията на националсоциализма партията е тъждествена с държавата, народа и родината.

По силата на тази логика нацистката партия има право в името на народа да санкционира по съответен начин всичко, което се отклонява от нейния вкус и мнение. В теоретическия орган на НСДАП «Лицето на партията» четем следната характеристика в това отношение препоръка: «Следва да се използува увещание, а при необходимост — жестоки спомагателни мерки, ако отрицателното поведение на индивида вреди на самия него, а следователно и на окръжаващата го среда» (89–16).