Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 138

Желю Желев

Големите каменовъглени и металургични концерни носят името «Херман Гьоринг». Речите и «трудовете» на партийните и държавни ръководители на райха се издават бързо и в голям тираж. «Митът на XX век» на Розенберг издаден в двумилионен тираж.

Журналистите често предсавят ръководителите на райха в романтична светлина. Ханс Фридрих Блунк в своята статия «Новите политически ръководители», след като излага тяхната естетическа концепция и заслугите им към немската култура, продължава: «Преди 20 години те бяха млади художници или лирически поети, които възпяваха любовта и свободата на своя народ и щастието от една разходка с радостно момиче» (180–168).

Пресата постоянно отбелязва юбилейните години на политическите вождове. По този начин систематично се напомня за ролята на НСДАП като ръководеща сила на Третия райх, постоянно се набива в съзнанието на гражданите, че Германия не може да съществува без националсоциалистическата партия. Ето какво пише «Национал цайтунг» в броя си от 24 април 1941г. за Рудолф Хес, втория човек след Хитлер: «Преди много години — това беше още до началото на войната — Рудолф Хес наричаха „съвестта на партията“. Ако ние питаме защо на заместника на фюрера е дадено такова почетно звание, но на този въпрос не е трудно да се отговори: няма нито едно събитие в нашия живот, което да не е било свързано с името на заместника на фюрера. Той е толкова многостранен и своеобразен в своята работа и в сферата на своята дейност, че това не може да се изкаже с няколко думи… много мероприятия, проведени от правителството, особено в сферата на военната икономика и в партията, се провеждаха напълно по инициативата на заместника на фюрера» (90–211).

А ето как официалната преса откликва, когато идеологът на Националсоциалистическата партия Алфред Розенберг получава в 1937г. германската национална премия. «Алфред Розенберг със своите книги блестящо помогна да се заложат научните и духовни основи, да се подсили и укрепи философията на националсоциализма.

Само бъдещето ще може да оцени напълно дълбочината на влиянието на този човек върху философските основи на националсоциалистическата държава» (90–231).

Вестник «Дас Райх» в броя си от 13 август 1940г. публикува статия под заглавие «Валтер Функ — пионер на националсоциалистическото мислене». В нея отново се изтъкват заслугите на поредния лидер на партията, а чрез това и към германския народ. «Валтер Функ остава верен на себе си, защото той беше, е и ще бъде националсоциалистически борец, посвещаващ всички свои трудове за победата на идеалите на фюрера» (90–241). «Дас Райх» спазва ритуала: отбелязвайки големите заслуги на Валтер Функ към националсоциализма, той отдавна дължимото и на висшия култ — фюрера. По същия начин процедира «Райхсарбайтсблат», когато по случай 50-годишния юбилей на Фриц Заукел — друг виден партиен и държавен ръководител на националсоциалистическа Германия — изтъква неговите заслуги към движението. Фриц Заукел направил всичко това, защото черпил «съзидателни и духовни сили от доверието на фюрера». «Верен на своята политическа задача, той с непоколебима последователнос и упорство, с фанатична вяра върви по своя отговорен път. Като един от най-верните съратници на Хитлер, той черпи своите съзидателни и духовни сили от доверието на фюрера» (90–248). В същия смисъл нацистката пропаганда обявява години наред фон Ширах за «велик герой на младежта» (84–697).