Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 136

В йерархията на култовете в Третия райх централно място заема култът към Хитлер. Той е абсолютен и неограничен в съответствие с абсолютната и неограничена власт на фюрера. Всичко се свързва с личността на Хитлер. Той е вездесъщ и всезнаещ като бог. Затова и ритуалът му е както при култовете на боговете. Портретът и бюстовете на водача се превръщат в икона на райха, редовно обкичени със свежи цветя. Официалният поздрав «Хайл Хитлер» непрекъснато носи неговото име от уста на уста. В изобразителното изкуство съществува съответната иконография на фюрера. Неговият култ е така абсолютен и фантастичен, че еднакво му се кланят както редовите националсоциалисти и поданици, така и висшите държавни и партийни ръководители. Те искрено вярват в гения на водача. «В това отношение е много интересно свидетелството на Рибентроповите лекари, как неговото настроение се меняло според това, дали Хитлер му се усмихнал, или бил намръщен. Ако дълго време не бил повикан при Хитлер, изпадал в лошо настроение и малодушие, но веднага щом това станело — независимо дали го вика за порицание, похвала, или за случайна инструкция, — забележимо се оживявал и отново ставал работоспособен. След връщането си от срещата с водача ставал необикновено приятелски настроен и общителен, макар че по характер бил по-скоро затворен и горделив. Един от лекарите казва, че се създавало впечатление, като че ли се е „срещал с бога“. Същото наблюдение потвърждава и американският психиатър Дъглас М. Кели, който изследваше Рибентроп по време на Нюрнбергския процес. Кели отбелязва, че разговорите му с Рибентроп винаги свършвали с Хитлер, Рибентроп изпадал в транс и заявявал възбудено: „Винаги съм стоял зад фюрера и винаги ще стоя зад него“.

По време на процеса бил прожектиран филм, в който няколко пъти се появявал Хитлер. Когато Кели разговарял след това с Рибентроп, последният със сияещи очи му стиснал ръката и я разтърсил:

— Не почувствувахте ли обаянието на неговата личност? — развълнувано го запитал той.

И когато Кели не му отговорил, пребледнял:

— Сигурно от екрана не въздействува така. Но аз я чувствувам тази силна, жизнена личност. Дори независимо от това, че съм сега тука, в затвора, и ме грози смъртно наказание, ако Хитлер влезе в тази стая и нареди нещо, бих го извършил веднага, без да се съобразявам с последствията» (125).

Прехарактерна в това отношение е и декларацията на Хес на Нюрнбергския процес, където заявява, че остава докрай верен на фюрера.

По същия начин се отзовава за фюрера и Гьоринг в една своя реч на 24 юни 1935г.: «Това, което за нас е Адолф Хитлер, не може да се обясни с думи. Той е всичко, той е Германия, той е нашето движение, той е нашето бъдеще» (155–190).

На 19 април 1939г. Гьобелс произнася реч на тържествено събрание в Райхстага по случай 50 рожден ден на фюрера:

«Името Адолф Хитлер за целия свят днес е една политическа програма. То се носи като легенда по земното кълбо. По широкия свят не ще се намери нито един човек, който да остане безучастен пред това име. За едни това означава надежда, вяра и бъдеще, за други то е обект на горчива омраза, долна лъжа и подла клевета.