Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 135

Превръщането на немския народ в тълпа и неговото политическо развращаване има обратно срана: развратителите сами се оказват развратени. И това е важен симптом за порочните принципи, върху които е изградена системата. Когато фанатизираните тълпи величаят своя вожд, той сам започва да вярва в това, което обезумялата тълпа му приписва. Свръхестественият образ, който истеризираната тълпа му създава, започва да го задоволява. Той се мъчи да го покрие на всяка цена, за да задоволи тълпата. Накрая той вече вярва в мита за него точно така, както вярва и самата тълпа. Той е така заслепен и фанатизиран, както своите поклонници.

Много преди Хитлер да заяви, че е изпратен от провидението за фюрер на немския народ, други го обявиха за изпратен от бога. Още през 1933г., когато Хитлер току-що беше дошъл на власт, фон Папен оракулствуваше: «Милостивият господ благослови Германия, давайки и в много тежки времена ръководител, който, уверено осланяйки се на своя инстинкт на държавен деец, ще я преведе през всички трудности и опасности към светлото и щастливо бъдеще» (88–397).

Поетите също го словословеха като изпратен от съдбата да изведе Германия от историческите нещастия и да я поведе към светлото бъдеще. Нацистката партия и Хитлер поощряваха тези безмерни хвалебствия, понеже виждаха в тях средства да обединят народа, да изградят нерушимо морално — политическо единство. Накрая не само партията и народът повярваха в това, но сам Хитлер се убеди в тази «истина».

В този смисъл много интересни са някои мисли за Хитлер, казани по време на съдебното заседание в Нюрнберг от Ялмар Шахт: «Аз предполагам, че отначало в него е имало не повече от лоши склонности; без съмнение той е мислел, че желае добро, но малко по малко той стана жертва на поклонението, което внушаваше на тълпата, завършва с това, че сам бива развратен от нея.

Подобни отношения между вожда и онзи, който му се подчинява, довежда до това, че той погрешно започва да се подчинява на инстинктите на тълпата — нещо, което трябва да се стремят да избягнат всички политически ръководители» (80–164).

3. Култ към останалите държавни и партийни ръководители на фашизма

Пирамидално — йерархичната структура на фашистката държава поражда закономерно култ към личността на всеки ръководител, тъй като той е практически несменяем отдолу, неконтролируем, с неограничена власт спрямо своите подчинени. Въпросът е само до мащабите на този култ, които са в пряка зависимост от размерите на властта, съсредоточена в ръцете на ръководещата личност. Колкото по-голяма и неограничена е властта, толкова по-силен е съответният култ. Следователно култът не е нищо друго освен фалшив авторитет, който тираничната сила на властта създава около дадено лице, но в който започват да вярват както окръжаващите го, така и неговият носител. Затова този натрапен от системата авторитет съществува, докато съществува неограничената тиранична власт в ръцете на дадено лице: падне ли властта или лицето от власт, изчезва безследно и неговият ореол.