Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 133

Аз фанатизирах масата — продължава Хитлер, — за да направя от нея инструмент на моята политика. Аз разубедих масата. Накарах я да се издигне над себе си, дадох и смисъл и функция. Осъждат ме, че съм насърчавал най-ниските страсти на масата. Не е точно тъй. Ако аз се изправя пред масата с разумни аргументи, тя не ме разбира; но щом засегна у нея чувствата, които са и присъщи, тя приема веднага лозунгите, които и давам. В едно масово събрание няма място за мисълта. И тъй като имам нужда от такава среда, понеже тя единствено ми дава сигурно въздействие на моите речи, аз събирам колкото е възможно по-голям брой различни слушатели и ги карам по неволя да се смесят в една маса: интелигентни еснафи, както и работници. Аз разбърквам народа и не му говоря, преди да е превърнат в маса. — Хитлер помисли малко, после продължи: — Имам вътрешно убеждение, че в изкуството да се влияе на масите никой не може да съперничи с мен, даже и Гьобелс. Това, което може да се постигне с пресмятане и хитрост, е от областта на Гьобелс. Но истинската власт над тълпата е нещо, което не може да се научи. И забележете добре, че колкото масата е по-многочислена, толкова по-лесно се владее. Колкото по-богата е сместа от човешки елементи, селяни, работници, чиновници, толкова полученото тесто приема характер на безлична маса. Нищо не излиза от ограничените събрания на културни хора, от представители на професионални организации и др.п.: това, което днес ще ги убедите чрез логични обяснения, утре ще бъде разрушено с диаметрално противоположни доказателства. А това, което кажете на народа, когато той образува маса, когато се намира в състояние на възприемчивост и фанатична преданост, се запечатва и остава като хипнотично внушение: то ще устои срещу всички разумни доводи. Но бъдете внимателни: както има индивидуални неврози, които лекарят не смее да пипа, също и масата си има свои болни места, които не трябва да се дразнят. В числото не тези табу трябва да се счита всичко, което е свързано с инфлацията и хлебните карти. Мога спокойно да искам от масата много по-тежки лишения, но същевременно трябва да и дам емотивни внушения, които ще и позволят да ги понася» (90–130 и 131).

И накрая, приключвайки разговора на тази тема, Хитлер завършва със следните напътствени думи: «Правете каквото искате, на не ми говорете вече за обезценяване, нито за инфлация. Впрочем масата не прави никаква разлика между едното и другото» (99–134).